Абсолютизмът е философско и културно движение, което се фокусира върху най-дълбоката и абсолютна същност на нещата. Основните ценности на Абсолютизма са Любов, Свобода, Красота, Свръхчовек. Всичко останало също може да е ценност със същата важност за отделната личност.

Абсолютизмът приема, че човекът е изначално съвършен и има неизчерпаеми възможности. Вселената се изгражда на базата на хармонични противоречия, където противоположните крайности съществуват една до друга и само заедно разкриват пълната истина. Останалите абсолютистки теории се базират на тези предпоставки.

Личността е центърът на Вселената. Абсолютизмът цели израстването на човека до най-висшата му форма. Но едновременно с това подчертава и важността на всяка стъпка. Свръхчовекът е заложен на всеки, но човекът е перфектен на всяко едно ниво от развитието си. За да се превърне в свръхчовек, аз-ът трябва да извърви собствения си път.

Свръхчовекът е цяла вселена. Той може да стане всичко, но и всичко вече е заложено в него. Той е бъдеще, но в същото време е настояща реалност, която просто трябва да бъде постигната. Животът е път за постигане на себе си.

Абсолютистката теория за изграждане на реалността е Радикалният субективизъм: Всичко, което е чиста истина в едно съзнание, е абсолютна реалност. Две или повече противоречащи си истини не правят никоя от тях по-малко реална. Човекът е създател на реалност – реалността следва сетивата, а не обратното.

Любовта е всичко – буквално всичко. Всичко е единствено и само любов. Тя е първопричината и същността на живота. Всичко във Вселената е свързано помежду си, всичко обича всичко друго. Отделните животи дават възможност на отделните души да обикнат конкретни неща и да изживеят индивидуални любови. Индивидуалната любов е най-висшата връзка между две души и е най-важната в това измерение. Всяка любов е правилна.

Свободата е абсолютна. Можеш да правиш и да бъдеш всичко – буквално всичко. Личността няма каквито и да било ограничения от околните или от Вселената. Тя има включително право на несвобода, право на жалкарщина, право на отнемане на свобода. Личността има свободата да прави всичко, но също и изборът кое да прави и кое не.

Абсолютизмът разглежда Вселената на интеризмерно ниво – той обхваща както този свят, така и останалите измерения. Този свят е най-важният в този момент, защото сме именно тук сега и това е смисълът на конкретното прераждане. Но той се възприема също и като част от Вечността, като едно от многото измерения, с които е неразделно свързан. Целта на това измерение е да се изживеят отделни конкретни неща като всичко.

Характерна особеност на Абсолютизма е Трансспектралността. Цели постигането на целия спектър, или с други думи на всичко. В Абсолютизма доброто е равно на злото, тъмното на светлото, щастието на нещастието и т.н. Двете противостоящи крайности, както и всички фази помежду им са еднакво ценни. Във Вселената балансът на спектъра се запазва, когато всеки цвят се бори с другите за надмощие. С времето той еволюира, като нюансите се променят, изчезват и се появяват нови. Личността трябва да опознае целия спектър от позицията на собствения си цвят.

Абсолютизмът очаква всеки сам да достигне до собствените си истини, затова не очаква съгласието на хората.

За да се постигнат целите на Абсолютизма, е необходима Революция.