Руската гимназия отвори врати за поредна година на приключения

За осми пореден път прекрачих прага на Руската гимназия на 15 септември. След целогодишно отсъствие, най-после се завърнах в тази паралелна вселена, където надеждите за добро умират, но се раждат мечтите за съвършенство.

Настроенията на двора са смесени. Осмокласниците гледат плахо и се чудят как да се скрият възможно най-отзад. Горките, как биха могли да знаят, че на много от тях им предстои приключението на живота им.

В по-горните класове преобладава носталгия по лятната ваканция и негодувание към това, което предстои. За тях пътят е осеян с тръни и те все още не знаят накъде точно са тръгнали. Единствените, които чувстват полъха на свободата върху лицата си, са 12ти клас. Учестеното тупкане на сърцата им им подсказва, че ги очаква една необикновена година, но едва ли осъзнават напълно, че след по малко от десет месеца ще са се превърнали в завършени произведения на най-креативното училище в света.

Изображение: www.egiv.net

Аз и Алестион започваме традиционната обиколка на лавките на двора. Първата част от маршрута ни е тъжна. Както знаем, Жълтото отдавна бе унищожено, а трупът му бе захвърлен да гние пред очите на всички. Червеното линее заради отсъствието на Пенките, но пък Алестион се решава (след пет години като ученик в Руската и две години редовни посещения) за първи път да си купи нещо от там. Поне в Студентското всичко е наред, тъй като все още правят едни от най-хубавите сандвичи в Пловдив.

Но не сме дошли в Руската, за да ядем. Тук сме, разбира се, и за да видим преподавателите, които по време на обучението ни, през кавги и неволи, през огън и жупел, ни помогнаха да извървим пътя към едно свое много по-страхотно Аз.

Без съмнение Руската има най-богатата палитра от преподаватели. За пет години в класната ни стая не влезе никой, в който нямаше поне капка гений, но в повечето имаше цели морета. Стиловете на преподаване варираха от лесе-фер, през тоталитарен неадекват до алтруистичен садизъм, но всички винаги бяха с цел висшето благо на ученика.

Докато Руската съществува, аз не се притеснявам за образователната система в България. Винаги знам, че има поне едно училище, в което поставят свободата над скуката, смелостта над посредствеността и безумието над законите на реалността.

Спокойно мога да кажа, че днес е един добър ден за света, защото Руската отново отваря врати, за да прелее още малко дързост, непукизъм и творчески хаос в главите на възпитаниците си.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.