50 нюанса жалкарщина

Великият Крисчън Грей! Секссимволът на света! Преуспяващ във всичко, богат, красив, умен, талантлив, съвършен… Хмм, чакайте малко. В тази книга май участваше и някой друг… А, да! Анастейжа Стийл! Бедна, грозна, тъпа, бездарна,  преуспяваща единствено в това да бъде парцал.

И такааа… Какво би могло да се случи,  ако тези две очарователни личности се срещнат? Нищо друго, освен да се влюбят един в друг! Когато Анастейжа и Крисчън се виждат за първи път, той е очарован от нея. И как иначе! Та тя се спъва и пада още с влизането, а после е прекалено сдухана, за да го гледа в очите, докато му задава въпросите си. Не е ли това мечтаната жена за всеки? След случката прекарваме дълги и изтощителни дни с мислите на Анастейжа, която се чуди коя част от Крисчън е по-красива. Не защото е повърхностна, разбира се. О, неее! Тя просто е пленена от чара му! И това няма нищо общо с чара на богатия и красив мъж… Съвсем не!

Анастейжа е горда жена, която е над тези неща! Още в началото на отношенията им се загатва за мрачната тайна на красавеца, която, представете си, е, че той е секс бог. Само това не! Тук е момента да се преизпълним с възхищение от силата на съвременната жена, която с невероятна смелост се хвърля в опасния и страховит свят на садо-мазото. Интересен е самият договор между подчинената и господаря, който Крисчън и́ предлага да подпише. Поради големия му обем ще резюмирам съдържанието му в едно изречение „Аз ще те чукам, а ти ще си моята изтривалка.изтеглен файл

Тук авторката събужда у мен объркване, защото изглежда, че Анастейжа се колебае и дори смята да отхвърли договора. Тя естествено не се чувства притеснена от втората му част. Единственото, което я тревожи, е възможността да бъде задоволена сексуално. Това, че я третират като стока и че е просто една от многото, не представлява никакъв проблем за нея. И откъде накъде! Вътре в себе си Анастейжа е наясно, че ще бъде нечий парцал, а Крисчън се оказва запленен от възможността да си има такъв, като още в самото начало той и́ заявява, че, щом не става за бърсане, ще я изхвърли.

След като сме наясно с правилата следват поредица от срещи, които очевидно целят да убият читателя от скука (възможно е това да е просто тайната мисия на Анастейжа). Анастейжа отново е изправена пред тежка дилема – апартаментът на Крисчън ли е по-впечатляващ или хеликоптерът му. Героинята някак си успява да се справи с предизвиктелството и се озоваваме в Червената стая за първи път.

Тук палавата студентка ни оставя с впечатлението, че влиза в кланица. В крайна сметка Крисчън надделява и тя се отдава на еротиката като преди това обстойно разсъждава над босите ходила на господин Грей, които по всяка вероятност са вторият по важност образ в книгата(сами разбирате, че няма как Анастейжа BDSM_collar_backда заема толкова висока позиция). Но, въпреки че е показан чрез мислите на Анастейжа, секса си е секс. При това страхотен. Честно казано единствените сцени, които ми помагаха да не заспя или повърна, за да мога да продължа нататък. Притеснява ме фактът, че мъжът е много по-красив от жената, което води до липса на всякаква естетика, но пък тази дума така или иначе няма място в трилогията.

Двамата влюбени вече са във връзка и е време да се запознаем с останалите участници в живота на красавеца. Колко романтично! Да не повярва човек, но той е осиновен от прекрасни и съвършено скучни хора. И добре че е така, защото иначе как би могла да се впише нашата мила Ана! Докато наблюдаваме революционните мотиви в литературата, че хората имат приятели и семейства, оставаме почти без дъх. Все пак малцината от нас, които са успели да преминат през този вихър от чувства, ще стигнат и до госпожа Робинсън. Ослепителна блондинка на средна възраст, която преди години е научила Крисчън на изкуството да превръща болката в удоволствие. Сега Анастейжа е ужасена от това, че Крисчън е бил малтретиран от педофилка. Малката подробност, че такова нещо не е имало, очевидно не я интересува.

Анастейжа винаги е готова да измъкне от ръкава си кърпичка в нов нюанс на жалкарщината, която този път е ревността. Когато вижда смазаната психически и приличащата на скелет бивша любовница на Крисчън, Ана нито за миг не се пита какво чудовище е партньорът и ́. Тя е заета с далеч по-важните терзания относно това колко пъти той я е виждал гола. Крисчън може да има всяка друга на света, но нима Ана се съмнява в качествата си на нищожество? Колко наивно!

Длъжен съм да отбележа, че в живота на госпожица Стийл има и други хора. Несъмнено най-важният измежду тях е Катрин Кавана(страхотно име)- нейната най-добра приятелка. Макар и индиректно, към Катрин се усеща негативно отношение от страна на създателката и́. Тук не мога да я оборя. Все пак що за кучка е жена, която има собствено мнение?! За Бога, Катрин, съвземи се!

Следват приятелите на Ана от мъжки пол. Очевидно авторката намесва елементи от зомби-апокалиптични сюжети, тъй като се разпространява вирус, увреждащ тежко нервната система на мъжете, в резултат на което те се влюбват в главната героиня, притежаваща обаянието на мъртва крава.

И накрая идва образът на бащата, от който няма никакъв смисъл.

Но дhigh-heels-622150_640а се върнем към двамата влюбени. Секс, бой, секс, бой… И така до безкрайност. Първата книга завършва с наистина комичен опит от страна на Анастейжа да достигне човешкото стъпало в еволюцията. Тя къса с Крисчън, защото, забележете, я е набил твърдо силно и нея я боли дупенцето! Ах, колко прекрасно щеше да е всичко, ако това бе краят на историята… Но, уви, любовта им се оказа твърде силна!

Влюбените птичета осъзнават, че не могат един без друг и отново се събират заедно. И заживяват щастливо… за съжаление.

Тъй като от тук нататък не се случва абсолютно нищо, предлагам да разгледаме някои от моментите, в които Анастейжа Стийл блести най-ярко.

Тя не иска парите му, но деликатно му намеква да и́ купи кола. И когато и́ връчва ключовете, тя си помисля „О, господи, той ще ми позволи да я карам! “.  Ъъъъм… Тя може би не осъзнава, че Крисчън не е баща и́… Не че я виня, все пак той непрекъснато и́ повтаря, че за него тя е като дете… Слава богу, че книгата не ни казва какво по дяволите правят тези хора с децата си.

Един от любимите ми епизоди в сагата, е този за сватбата им. Ще си позволя да пресъздам диалога им като предварително се извинявам, ако има неточности, тъй като цитирам по памет:

 – О, Крисчън. Моля те, стъпчи ме! Ще се гърча с радост под краката ти! – казах аз.

 – Аз съм красив, аз съм красив, аз съм красив!

 Странно. Винаги казва това… Но пък има толкова секси глас!  

– Крисчън, обичам те прекалено много, за да омърся новите ти подметки! Обуй нещо друго!

 – Аз съм богат и красив, и умен, и… А, да и мога всичко.

 – Ах, с какво съм заслужила цялото това щастие? Аз съм бездарна и скучна, а и нямам пари и дори не съм красива.

 – Да, но пък се влачиш доста умело, а и можеш да готвиш.изтеглен файл (1)

Пряко свързан с брака им е и техният спор за фамилията и́. Човек наивно би предположил, че след като това си е нейното име, тя има правото да решава какво да бъде то. Е да, ама не! Крисчън обстойно споделя на съпругата си, че е емоционално нестабилен и с характера на тригодишно дете. Анастейжа определя тези доводи като изключително разумни и отстъпва от битката(както винаги). Когато го пита какво иска, той и́ отвръща, че иска светът и́ да свършва и да започва с него. Тя не просто приема иска му, а дори му казва, че това вече е така. Разбира се! За какво ти е да имаш собствен свят, когато съпругът ти има пари и голям пенис!

Не можем да не се спрем и на драматичния разговор, в който Крисчън споделя на Анастейжа за тежкото си минало. Майка му е домашно малтретирана, дрогираща се проститука. О, колко тъжно! Това сълзи ли са по клавиатурата ми!? Не, просто чашата с баналност е започнала да прелива.

И като сме се заговорили за родители, да отидем в болницата, където лежи бащата на шеметната Ана. Тя се тревожи за живота му, но е далеч по-притеснена от факта, че Крисчън може да я види наметната с якето на друг мъж и това да не му хареса. Не я съдете! Една истинска жена винаги има ясно очертани приоритети.

Друг мой любим момент, а сигурен съм и на всички вас, е решението на Анастейжа да поведе бунт срещу тиранията и с гордо вдигната глава да… свали сутиена си. Напред, жени! Това е начинът! Когато видите несправедливост, излезте голи на терасата и разтресете гърди! И не забравяйте да извикате папараци да ви снимат! Тъй като вашето тяло е собственост на съпруга ви, предложете го на всички и така победата ще бъде ваша! Да живее свободата!

Но да не бързаме с лошите заключения. Все пак трилогията има и своите положителни качества. Веднага мога да дам пример с нейната възпитателна функция. Когато Анастейжа влиза в дискотека и танцува със съпруга си, тя си помисля: „Каква тъпачка съм била да чета книги, вместо да се чекна по дискотеките!“ Въпреки че този мотив е доста добре познат на съвременната млада дама, няма лошо да се затвърди. В следващия миг някакъв непознат мъж я награбва и започва да я опипва(със сигурност също жертва на вируса). Изведнъж Крисчън изскача и удря един в лицето на случайния мъж (очевидно възмутен от лошия му вкус за жени). Не стига, че я заведе на бар, ами се и сби за нея! Очарователно! Странно защо това ме подсеща за една песен на Ивана, само че в песента нивото е много по-високо.

За финал непременно ще обърна внимание и на сюжетчето с шефа на Ана – Джак. Той естествено също я харесва и иска да спи с нея. Но когато прави опит да я изнасили, тя успява да се защити и да избяга. Нашият Крисчън Грей отново влиза в ролята на супермен и утешава горката жена, изпаднала в беда. В отношенията им честа тема е въпросът за това дали Анастейжа изобщо трябва да работи. На пръв поглед тя успява да защити позицията си и правото си на труд. Нооо… Е, егоцентричният, контролиращ маниак Крисчън отново е в действие. Той просто си решава  проблема като купува фирмата, в която работи любимата му, а след това и́ заявява, че ще купува всяка следваща фирма, в която тя ще работи. Анастейжа отново бива стъпкана. Шок!

В края на книгата Джак се завръща и отвлича сестрата на Крисчън. Анастейжа хуква целеустремено да я спаси, като в крайна сметка не постига нищо и се озовава простреляна и просната на улицата. Тук авторката е прекалила с копирането на „Здрач“, което можем да забележим из цялата книга. Но във варианта на Ел Джеймс сдухлата е и бременна, което внася още тежък драматизъм в крехките ни души.13944881710_64644fe10c_b

Накрая искам до предложа нови заглавия за всяка една от книгите с оглед на това, че ще изразяват по-точно основната идея на трилогията. А именно „Влачеща се зад теб“,  „Гърчеща се под краката ти“ и „Парцал завинаги“.

 И така, взимайки предвид факта, че този роман е бестселър сред женската аудитория, мога да обявя, че Анастейжа Стийл е една истинска жена!

 

 

Коментар на Авадра:

Определено трилогията заслужава много критика, но нека не забравяме да оценим и литературния подвиг, който тя осъществява. В последните 2000 години не е създавана друга книга, която така затрива жените. Но „Петдесет нюанса сиво” се нарежда достойно до Библията в това отношение. Десетилетия и десетилетия на феминизъм бяха смачкани с един-единствен удар. И колко подходящо, че главният герой се казва именно Крисчън.

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.