Рафаело Санти, по-известен като Рафаел, е един от най-великите художници в историята. В заглавието на документалния си филм за него БиБиСи го нарича смъртен бог. За първата дума не съм толкова сигурна, но втората определено е точната.

 

Рафаел е роден в Урбино, но още като младеж се премества в Перуджа.
Там се учи при един от най-известните художници на епохата – Перуджино. Още в началото си личи, че младият талант не е от свитите. На картина на сватбата на Мария и Йосиф, той изписва собственото си име в средата върху храма. Уменията му са забелязани и съвсем скоро Рафаел е повикан от папата в Рим.

Рафаел бързо се превръща в един от най-търсените художници. Той се наслаждава на славата си и се отдава на удоволствия. Обича да е център на вниманието, води разточителен живот и потъва в разврат.

 

И все пак нещо в картините му е в противоречие с този образ. Те са преизпълнени с нежност, чистота и невинност. Във всяка от многобройните картини на Мадоната, си личи искрената обич между майка и син. И именно в тези картини според мен е най-голямото майсторство на Рафаел – лицата на фигурите са толкова одухотворени и светлината така естествено пада върху тях, че у наблюдателя не остава съмнение, че те наистина са божествени.

            

Микеланджело е главният конкурент на Рафаел в Рим. Не само, че двамата са основните кандидати за всички по-важни поръчки, но и като характери те са пълни противоположности. Микеланджело постоянно изглежда мръсен и неподдържан и се изолира от обществото. Рафаел е един от най-популярните хора в града и прекарва свободното си време в пирове и забавления. Представете си какво е да имаш вражда като тяхната. Гений срещу гений в битка за нови върхове на съвършенството на арената на вечността.

Смята се, че Рафаел е добавил образа на Микеланджело в „Атинската школа”, след като е видял тавана на Сикстинската капела, изрисуван от Микеланджело. Това показва, че Рафаел е истински уверен човек, защото, вместо да завиди за гения на противника си, го признава и приема, че е сгрешил.

Образът на Микеланджело е използван за Хераклит (седналият мъж отпред). Платон има лицето на Леонардо (мъжът в центъра отляво). Рафаел използва собствения си образ за древногръцкия художник Апелес (мъжът в профил в десния край).

 

Рафаел никога не се жени, но според биографът му Васари се влюбва и обича една жена до края на живота си. Той дори отказвал да рисува, ако тя не седи до него. Твърди се, че е изобразил тази жена в картината си „Форнарина”.

 

 

 

 

Какъвто и да е бил Рафаел, геният у него многократно надхвърля пороците. Чистотата, красотата и любовта присъстват в картините му толкова силно, че е невъзможно самият той да не се е прекланял пред тях и да не ги е носил в себе си.

 

Използвана информация:

Great artist with Tim Burlow – Raphael

BBC: Raphael – A mortal god