Ние сме тук

Ние сме тук. Ние сме онези, които се осмелиха да нади640px-Red_Heaven._(Explored!)_photo_by_Jesus_Solanaгнат глас. Ние сме спасителите, пристигащи в каляски от изгреви или с опустошителните бури на прогреса. Ние сме воините, които се изправиха от пепелта, за да посипят безнадеждните с виолетови отблясъци. Ние сме кристална експлозия от очаквания, отвъд всякакви граници. Ние сме пролетния вятър над маковите полета и реките, чиито извори са в небесата. Ние сме пустините, които събраха в себе си по една песъчинка за всяка космическа сълза. Ние сме Истината, пулсираща в Безкрая.

Убиваха ни. Но не осъзнаваха, че смъртта беше само крачка по пътя ни, и ние се завръщахме към Живота, по-красиви от всякога. Когато протягахме ръце към слънцето, ни обесваха. И все пак видяха как слънчевите лъчи се плъзгат между треперещите ни пръсти. Когато се усмихвахме, плискаха киселина в лицата ни. Но видяха отражението на усмивката ни в хиляди други. Когато крещяхме името на Свободата, прерязваха гърлата ни. Но ние продължавахме да крещим, заглушавайки хриповете, докато не се побъркаха от ехото, притискащо черепите им. Когато се борихме за любовта, те ни разстрелваха и отравяха телата ни, а накрая изтръгваха биещите ни сърца, за да ги хвърлят в огъня. Но Любовта ни проникна във всеки атом на Вселената и помете всичко по пътя си.

Мразеха ни. Увиваха змиевидните си тела около нас и вливаха отрова във вените ни, за да ни превърнат в чудовища. Подмамваха ни да търсим себе си, като се отдадем на нощта. Изкушаваха ни с власт, за да потънем във вечен мрак. Поднасяха ни разочарования, за да изпълнят сърцата ни със злоба, и чужди успехи, за да забият завистта в кожата ни. Предизвикваха трагедии, за да огънат костите ни под тежестта на скръбта. Нараняваха ни, за да унищожаваме под влияние на болката. Но ние вдигнахме погледа си към небето. Видяхме чистотата на синьото и космическото безвремие. Усетихме земната сила под краката си и порива на ветровете, изпълващи дробовете ни.

640px-Sino_Japanese_war_1894

И тогава казахме не. Срязахме вените си, за да тече кръвта ни свободна. Открихме себе си сред есенни следобеди, изпълнени с дъх на ябълки и топли страсти. Навлязохме в дебрите на нощта, загърнати в сребристите плащове на звездите. Отхвърлихме властта над другите и над природата, за да получим власт над самите себе си. Потънахме във вечен мрак, но вечността продължи само миг и мълниите в очите ни озариха хоризонта. И за всяка измръзнала душа по света, запалихме огън с искрите на обичта. Отказахме да нараняваме и избрахме Доброто, за да се слеем със същността си.  И нито мъката, нито злобата успяха да ни спрат, защото ние сме Любовта и всеки миг на агония, превърнахме в сила.

Обичаха ни. Галеха ни с ангелските си крила, за да се разтапяме в сладострастието на летните дни. Дадоха ни шоколадови залези и ненарушимо щастие. Дариха ни със сигурност и добър живот. Подхранваха телата ни и ласкаеха душите ни, за да се носим по течението. Рисуваха картини от течно злато и раздаваха обещания за Рая, за да не се налага да правим нищо. Но ние се събудихме. Нагазихме в мръсотията и петролените ни писъци отекнаха в бетонните площадки.

Love in Heaven

И тогава казахме не. Убихме ангелите, защото никой няма право да ни казва как да бъдем добри. Смачкахме щастието и го оставихме да гние в купчината с недоразумения, защото пожелахме повече. Премазахме невинността, опорочихме святото и сломихме самите себе си, за да получим шанса да се въздигнем. Ненавиждахме се, измъчвахме се и забивахме кинжали в гърдите си, защото искахме да знаем. Защото трябваше да знаем. Разбихме цялата Любов на парчета, за да можем да различим сиянието на истинските от изкуствения блясък. И нито щастието, нито добродетелите успяха да ни спрат, защото ние сме Любовта и всеки миг на безхарактерност, превърнахме в порив.

 

Разделихаglobe-304586_640 ни. Научиха ни да се делим според расата, пола, народността, религията, сексуалността, парите, външният вид, разбиранията ни и още хиляди други. И нашата раздяла беше тяхната възможност да ни управляват. Илюзията, че сме разделени, беше камшикът в ръката им. Войната между различните, беше тяхното най-хитро прикритие. Но ние видяхме Душите. Открихме, че студеното дихание на притихналата тайга е също толкова омайно, колкото и гневните изблици на вулканите. Открихме, че независимо от групата към която спада, всеки човек носи в себе си нещо невъобразимо. Нещо мистично и уникално, достъпно единствено за него самия. Почувствахме извивките на енергията, която ни свързва в Едно и това сложи край на властта им.

Лъгаха ни. Създадоха жестоки богове, които искат единствено да ни наказват. Богове, които изискват  подчинение. Създадоха жалки богове, които са недостойни за нас. Обединиха в едно всичко грешно и него нарекоха Бог, за да ни заблудят безвъзвратно. Накрая обвързаха грешния Бог със земни символи и поставени лица, за да не може никой да стигне сам до Него. Очите ни не виждаха, но ние гледахме с Духа си. Видяхме Бог, по-прекрасен от онова, което съзнанието може да обхване. Бог, който бе съсредоточил в себе си всичко от любовта и омразата до скуката и лиготията, от най-огромната планета до най-миниатюрното камъче. Бог, който не съди никого и нищо и се надсмива над идеята за Ада. Бог, целящ единствено да твори в името на самото творение. Бог, чието име е Любов. Бог, който е в самите нас.

Смаляваха ни. Повтаряха, че всички сме еднакви. Че всички съществуват просто като част от цялото и че никой не е специален. И тогава ние се изсмяхме, защото индивидуалността ни не можеше да бъде заличена. Осъждаха различията ни, но ние приемахме sky-lights-space-darkприсъдите си с гордост. Изградиха метални затвори около нас, но ние подчинихме плътта на волята си. Потъпкваха мечтите ни, но ние с радост им помагахме да пораснат отново. Казваха, че нищо не можем да променим, но ние променихме всичко. Шепнеха, че един човек сам по себе си е незначителен, но ние знаехме, че всяка душа носи в себе си целият свят. Опитаха се да ни превърнат в тълпа, но ние избрахме да бъдем богове.

 

Заробваха ни. 4511975489_7c9d1d3f91_bЗаповядваха  ни в какво да вярваме, как да се държим и какво ни е позволено. Нареждаха ни да сме роби на собствените си закони, управлявайки ни чрез страха. Но ние грабнахме чуковете на безумието и разрушихме стените на страха, готови да отприщим бедствията, които ни очакват от другата страна. И вече нямахме нужда от закони. Защото нищо не съществува без абсолютната свобода. Живи и кървящи в огнената палитра на лудостта. Това сме ние.

 

Скриха душите ни. Всичко, което те някога са постигнали, е било само и единствено, защото успяха да скрият душите ни от нас самите. Защото ни накараха да забравим, че ние не сме тела, дошли тук, за да избутат краткия си земен живот в ядене и спане. Накараха ни да забравим как управлявахме стихиите. Да забравим, че самите ние бяхме стихии, невиждани и нечувани никъде другаде из Всемира.

Да, бяхме забравили, че ние сме леденостудени потоци, клокочещи от невъздържани желания. Че ние сме самият пламък, придаващ смисъл на съвършенството. Че сме Революцията, готова да се обърне дори и срещу самата себе си, за да отнеме дъха ни още веднъж с недостижимото си великолепие. Но си спомнихме. И тогава с тях беше свършено. Оковите се пръснаха и ние полетяхме. Решетките се огънаха и ние хукнахме. Техните кули се сринаха беззвучно и ние избухнахме в екстаз. Защото ние сме тук. Ние сме Любовта. Ние сме Всичко.

Share This:

One thought on “Ние сме тук

  • октомври 2, 2015 at 7:34 pm
    Permalink

    Ако можехте да се сетите, кои са „ТЕ“ и кои са „НИЕ“, светът вече щеше да е перфектен.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.