Джок Полфрийман – Достатъчно развито ли е човечеството, за да номинира един убиец за „Човек на годината“?

Един човек извършва убийство в една държава. В същата  държава той е номиниран за „Човек на годината“. Народът на тази държава решава, че в това има нещо нередно. Тази статия ще ви докаже, че народът греши.

Първо трябва да се запитаме следното:

Колко точно мизерен е Българския хелзински комитет?

В началото те обясняват, че номинацията ще бъде приета във връзка с приноса на Джок Полфрийман по въпроса с правата на осъдените до живот и че тя няма нищо общо с престъплението му. Проблем, който съществува отдавна и е изключително труден за разрешаване. Но веднага след протестите те решават да се направят на ударени и да оттеглят кандидатурата, автоматично самоопределяйки се като мекотело. И сякаш това не е достатъчно, те решават номинацията да остане за Българското затворническо сдружение за реабилитация. Не може да съществува по-голямо падение от това да замениш личността с институция.

Честно казано, горния въпрос изобщо не ме интересува. БХК е институция и следователно е чудовищна машина, лишена от всякаква духовност. Но идва ред и на хората.

Толкова ли е трудно да схванете, че Джок Полфрийманfreedom_by_t4nsu не е номиниран за „Човек на годината“ заради извършеното убийство, а заради съвсем друга дейност, която няма никаква връзка с това? Очевидно да, затова ще се опитам да го разясня. Ако великите личности бяха лоши хора, това щеше ли да ги направи по-малко велики? Нима Левски и Ботев не са били убийци?
Нима славните български царе и ханове не са избивали стотици хора? Ще се отречете ли от тях? Едва ли. Защото това по никакъв начин не отнема от тяхното величие. Ако се окаже, че Айнщайн е бил педофил, ще обявим ли Теорията на относителността за грешна? Съмнявам се. Ако Колумб се е хранел с човешки органи, ще преправим ли картите така, че Америка да не е на тях? Не мисля. Ако Бетовен е бил сериен убиец, нима това отнема  музикалния му гений? Абсурдно.

Крайно време е да пием една вода с лед и да се свестим. Ако Господин Х е номиниран за най-добрия готвач в България, това, че е извършил убийство, ще направи ли ястията му по-лоши? Не.

Но е интересно колко ниско сме готови да паднем, когато усетим властта между пръстите си. Когато някой извърши убийство, той отива на дъното на обществената стълбица и ние започваме да си правим с него каквото си искаме. Този човек ще бъде в затвора двайсет години и ние се чувстваме добре от този факт. На нас буквално ни доставя удоволствие мисълта, че едно човешко същество ще се гърчи в адски мъки всеки ден в продължение на цялата си младост. И ние бяхме… добрите? Смъртта е нищо в сравнение с това да те затворят в клетка. И ние, справедливите и добри хора, които са нещастна жертва на лошите убийци, сме решили, че да се гърчиш в клетка не е достатъчно. Ето защо прокуратурата е отказала трансфера на Полфрийман до родната му държава, където ще е близо до семейството си. Естествено. Жертвите имат близки и ние трябва да им съчувстваме, но междувременно е добре и да поизтезаваме близките на извършителя, които нямат абсолютно никаква вина. Престъпленията са зловещи. Но далеч по-ужасяващи са тези, които ги осъждат. Да смяташ, че един човек е твоя марионетка и можеш да го разиграваш както си искаш, защото е допуснал една-единствена грешка, е чудовищно. Ако искрено вярваш, че този човек не заслужава втори шанс, тогава е по-добре да го убиеш на мига. Каквото е причинил на другите, това и да получи. Останалото е безсмислено  извращение. 

masked-28806_640

И накрая идва ред на коментарите в интернет. Поредното доказателство, че хората не пропускат шанса да изсипят злобата си върху когото и да било. От морални излияния, до псувни и разсъждения как би постъпил Исус,този случай е една прекрасна възможност да си кажем „Аз съм слабохарактерен глупак и животът ми е безсмислен, НО пък не съм извършил убийство.“ А какво ще стане, ако поискаме от самите себе си малко повече? Защото тук не става въпрос за това да победим Джок Полфрийман или когото и да било. Това е ситуация, която ни предизвиква да победим себе си. Да надраснем предразсъдъците, да отхвърлим тежестта на мъката и да се пречистим от злобата, за да видим нещата такива, каквито наистина са.

Първата мисловна линия на коментарите беше корупцията в БХК. Сериозно ли? Що за падение е да се занимаваме с дейността на някаква си организация, когато пред нас стои въпрос от духовен характер? И все пак няма какво да ни учудва. Един ден ще питаме хората „Какво чувстваш?“ , а те ще отговарят „Пари.“ Тъжно, но нали не са престъпили Закона, ще спят спокойно.

Линия две. Убийците са деструктивни за социума и трябва да бъдат унищожени. Грешка. Първо, ако убийците бяха в състояние да разрушат гниещата купчина боклуци, наречена Общество, то всички до един трябваше да бъдат наградени за принос към човечеството. Второ, ако убийците са нищожества, трябва да се запитаме кой е в позицията да ги съди. Червеят, който се крие зад закони, създадени от други, или голият охлюв, прославящ Системата?

Линия три. Наслада поради чуждото страдание. Докато плъзга поглед през коментарите на случайните хора, читателят може да изпита единствено отвращение. Отвращение от несдържаната злоба, избиването на комплекси и безграничната простотия, която се ширеше там. Макар много от тях да се преструваха на почтени граждани, в думите им се долавяше енергия на освирепели зверове. Справедливостта и триумфа на доброто са само спектакъл. На хората просто им е кеф, че могат до отнемат нещо от някого. Че могат да тъпчат онези, които са напълно беззащитни. Само един човек бе казал нещо умно и, представете си, никой не успя да го разбере.

Но все пак трябва да признаем едно. Хората поне имат благоприличието да отритнат убийците от Обществото и да запазят върховното унижение само за самите себе си – да бъдат част от Системата.

Достатъчно развито ли е човечеството, за да номинира един убиец за „Човек на годината“? Очевидно не. Защото за нас е по-важно да мачкаме онези, които са в неизгодна позиция. Защото не ни стиска да признаем фактите – че заслугите на една личност нямат нищо общо с прегрешенията и́ и единствената причина да я съдим е собствената ни слабост. Щом ни съдят за нашите зли дела, елементарната логика предполага да ни награждават за добрите. 

barbed-wire-482608_640Проявете характер! Или му дайте проклетата награда и го убийте, или го пуснете да си върви. Но да го сложиш в килия и да му отнемеш правото на втори шанс… Това определено са действия, които можем да очакваме от… престъпници.

Номинацията е оттеглена. Браво, Общество! Вие победихте! Маршът на дребните душици достигна своята крайна цел! Егото смачка добродетелите, страхът унищожи достойнството и злобата триумфира над великолепието. Е,и? Какво постигнахте? Ще ви кажа. И този път коленичихте пред Системата и прославихте името и́.  И този път избрахте лесното.  И този път позволихте да се възползват от чувствата ви и да ви се смеят в лицата. Но не се тревожете. Важното е, че не сте убили никого.

Share This:

One thought on “Джок Полфрийман – Достатъчно развито ли е човечеството, за да номинира един убиец за „Човек на годината“?

  • ноември 10, 2015 at 1:34 am
    Permalink

    Разтърсващо, различно, накара ме да мисля ….

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.