Лигльо или робот? Или дали да показваме емоциите си

 

Какво по-неприлично и самоунизително поведение от това да покажеш емоция! Едва ли има такова. Емоционалният човек е слаб, емоционалният човек е глупав, емоционалният човек е позьор. А до него застава Роботът като модел за подражание – този, който винаги е рационален; този, който преглъща емоциите си, за да направи „правилното нещо”; този, който жертва собствените си чувства в името на общото благо.

imagesmnj

Изображение: visianinfo.com

На първо място е абсолютно недопустимо да плачеш пред хора. Само слабите плачат. Разбира се, че не можеш да си позволиш околните да видят, че имаш чувства. Тогава те биха те смачкали. Липсата на чувства ти дава право ти да мачкаш другите.

Забавното в случая е, че почти сме стигнали дотам, където никой не си позволява да плаче пред други. Дори и най-слабите ще се подчинят на този социален закон. И тогава кой изобщо ще си позволява да плаче? Точно така, само силните.

 

Не можеш да показваш любов пред другите. Първо е лигаво, второ е позьорско. Трябва да можеш да сдържаш всичко в себе си, иначе преиграваш. Но за по-сигурно не показвай любовта си и пред партньора си. Така той няма да може да си играе с чувствата ти и да те използва.

Въобще, цялата тази работа с любовта е много проблемна, защото все повече се цени образът на човек, за когото всички други са боклуци. Ако не обичаш никого, ще имаш сила, ще имаш власт, ще си непобедим, защото няма какво да губиш. Кой не би искал такъв живот?

 

Но не само любовта и тъгата са проблем.

 

Нямаш право да си в лошо настроение. Ти имаш работа, в която те очакват клиенти и ти трябва да им предложиш ведра усмивка. Или пък всичките ти приятели са в добро настроение и ти само им скапваш забавлението. На кого му пука как се чувстваш ти, след като светът пак си се върти?

 

Скандално е да си ядосан. Това показва слабост и липса на самоконтрол. Гневът на обществено място е само възможност да се изложиш пред другите. И да, признавам, че в 99% от случаите е така. Но понякога ми се ще да има нещо, което да е в състояние да ме накара да си изпусна нервите. И тогава, повярвайте ми, няма да ми пука колко хора ме гледат и дали правя сцена или не.

Радостта също трябва да се приема със смирение. dfdfdsЕуфорията е твърде крайна. Трябва много да внимаваме как се радваме, защото, нали знаете, много хубаво не е на хубаво. А и, нека си признаем, не е морално да си щастлив. Всички около теб са нещастни, не е нужно да парадираш пред тях с радостта си.

 

От малки ни учат да не показваме чувствата си. Иначе хората ще ни се смеят или ще бъдем наранени. Съвременното общество толкова е изкривило ценностите си, че в момента за нещо толкова естествено, като това да изразиш емоция, се изисква необикновена смелост. Изречения като „Боли ме.” или „Обичам те.” са проява на героизъм. Надявам се, че сте готови за подвизи.

Share This:

One thought on “Лигльо или робот? Или дали да показваме емоциите си

  • ноември 29, 2015 at 9:59 pm
    Permalink

    Хареса ми!!!!!

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.