Рамщайн – Светът без граници

Рамщайн е група, за която всеки си позволява да има мнение, дори без да е чувал и една тяхна песен. Славата на извращенията в творчеството им е голяма, но никой не си прави труда да види смисъла на това извращение. Ето какво всъщност е Рамщайн:

Rammstein
Изображение: www.kerrang.com

 

Рамщайн е безнадеждност. Caspar_David_Friedrich_-_Abtei_im_Eichwald_-_Google_Art_ProjectВ почти никоя от песните на Рамщайн няма надежда. Там си поставен пред неоспоримия факт на тоталната разруха. Там чистотата е унищожена, невинността – потъпкана, а щастието – обречено. А човечеството е свикнало толкова много да разчита на надеждата. Ето защо е толкова интересно да се запитаме какво правим, когато нея я няма. Когато напред е само мракът, готов да ни погълне в своето погубващо вездесъщие. Когато решението да посрещнем идващото е единственото, което имаме. Точно така, наслаждаваме се на неизбежността.

 

Рамщайн е истина. Карат ни да вярваме, че ангелите си живеят безгрижно в небето. Дали? Мислим си, че акулите са жестоки същества, неспособни на емоция. Дали? Истината не е това, което е на повърхността. Рамщайн се гмурват в дълбокото – там, където могат да видят сълзите на акулите.

Стремежът към истина не признава каквито и да било граници. Във всичко е подчертана най-дълбоката му същност. Всички маски са грубо свалени и захвърлени настрани, за да се стигне до нея. И тя не винаги е естетически красива. Напротив, тя е това, за което те е страх да мислиш. Но няма нужда да се използват красиви думи и нежни отклонения от реалността. Целият заряд се чувства в наситеността на емоцията. Мотивите в песните са толкова брутално истински, че не можеш да не се възхитиш на красотата им.

 

Рамщайн е секс. Рамщайн притежават способност, присъща на единици. В песните им са различавани правилно сексът от любовта от боклука.

body-1095226_960_720Що се отнася до секса, тук изобщо я няма преструвката, че сме свенливи, морални или със задръжки. Силата, мистерията и екзотиката са нещата, които разпалват желанието. Както и навсякъде другаде, в секса също няма правила. Пътят към удоволствието ще те тества, ще те изведе до собствения ти предел, но емоцията ще бъде истинска. Страстта е единственият ти водач и правилното решение е да ѝ поемеш по нейната посока.

 

Рамщайн е индивидуалност. Личността в песните им е силна. Тя е готова да търси и да знае. Да опита и да сгреши. Да желае и да бъде.

Личността не пасва към заобикалящия я свят. Ясно са разграничени „аз” и „те”. И, разбира се, „те” винаги са срещу „аз”-а. Те искат да построят релсите, по които личността трябва да се движи. Те ще ти наредят как да бие сърцето ти, за какво да мечтаеш и в какво да вярваш. Те ще вземат всичко от теб, докато не се превърнеш в куха опаковка. Но личността се въздига и пожелава това, което ѝ се полага – абсолютна свобода.

 

Рамщайн е свобода. В света на Рамщайн табутата не съществуват. spiral-galaxy-1060381_960_720Там обект на изучаване е това, от което другите бягат. Там въображението търси всичко, което моралът е скрил от него. Инцест или содомизъм, канибализъм или пиромания – приготви се да го срещнеш лице в лице. Това е свят, в който трябва да достигнеш върха на собствената си сила, за да оцелееш.

Рамщайн е бунт срещу всички окови – оковите на тялото, оковите на разума, оковите на душата. Обществото няма право да казва на личността какво да иска, тя сама поисква всичко.

 

Рамщайн е любов. Любовта е първопричината за съществуването. По един или друг начин съдбите на хората винаги се завъртат около нейната ос. Ако има любов, тогава тя е целия свят и всичко, което се случва произтича от нея.

В песните на Рамщайн любовта е извисена до Абсолюта. Тя е равна на самия живот. Ето защо тя се уравновесява единствено със смъртта (Roter Sand, Nebel, Klavier, Rosenrot).

Освен това една от двете най-романтични песни на света е тяхна – Frühling in Paris. Върховна емоция, върховна страст, върховна любов.

Но любовта надминава своя аспект на чувства между двама души. Тя обхваща и вселенската любов – там където тя се слива с преклонение, вяра и красота. Което ми напомня, че:

 

Рамщайн е светлина. Да. Над един свят, в който окървавени гниещи тела са разпръснати по обгорената земя, в който покварата пропълзява до най-съкровените кътчета на доброто, в който душите се разлагат в мрака на безчувствеността, над хоризонта се вижда появата на изгрева. Защото знаем, че слънцето никога няма да изчезне от небето. Защото винаги когато си тъжен, за теб ще бъде изсвирена една песен. Защото има едно сърце, което гори и чака едно по-светло сияние на небосклона.

ulsan-442399_960_720

Share This: