Турско робство или османско присъствие? Защо не българо-османско сътрудничество?

Не мога да повярвам, че се налага да напиша тази статия, но очевидно обществото се вълнува от въпроса. Толкова спорове, толкова дебати и толкова обсъждания. А отговорът е толкова очевиден: нито едното, но определено не второто, а, ако толкова не можем да решим – защо не третото.

Докато дилемата беше между турско робство и османско присъствие, спорът ме отегчаваше. Интересното е, че обикновено и двете страни в този спор за себе си са прави. Ако хората разбираха, че това, което е правилно за тях, често не е правилно за отсрещния, щяха да спестят толкова много време от ненужни дискусии. И все пак, докато „турско робство” е приемливо понякога, „османско присъствие” определено не е.

Оказа се обаче, че по тази тема, на хората не им липсва креативност и те продължават да бълват думи. Нека все пак започнем отначало и обсъдим всяка една от тях.

history-444816_960_720

Робство. Първо да видим значението на тази дума. Робството е социално-икономически строй, при който робите нямат лична свобода, нямат право на собственост и господарите им ги притежават така, както се притежават вещи. В този смисъл по българските земи между XIV и XVIII век няма „робство”. Ето защо тази дума не е подходяща за официални текстове. Само че… извън учебниците и политическите речи фразата „турско робство” си остава напълно приемлива. (Почти) никой не влага в нея отрицателно отношение към съвременна Турция или турците. В обикновен разговор „турско робство” има само този смисъл, който говорещият му придава.

Владичество. (Потисничество) Добре, дами и господа, колеги академици, колоси на интелигенцията. Пишете си го, както сметнете за редно, в учебниците. Те са си ваша територия, там важат вашите правила. И да, вие дори сте прави, че в чисто научен смисъл думата робство не е коректна. Тези два термина ми се струват най-подходящите и за двете страни на спора. Чух, че напоследък по медиите използват „иго”. То също става.

Присъствие. Ама това да не ви е училищен дневник!? Присъствали са – минали са оттук, забелязали сме ги някъде. Това е, нищо повече. Мисля си, че макар османско присъствие да не е подходящо за тогава, българско отсъствие доста добре описва ситуацията в момента. „Присъствие” вече е обидно за България, българския народ и българската история. Не може в стремежа си да накараме фразата да прозвучи добре, да отнемаме трагичността, героизма и значимостта на случилото се.

Съжителство. Тук вече стана сериозно. Аз лично наистина не мога да падна толкова ниско, че да приема това за сериозно предложение. Ама как не се бяхме сетили по-рано? Разбира се, че двата народа са съжителствали. Пощели са си въшките и са си кърпили взаимно чорапите. Само не съм сигурна, като са седнели на маса, табла ли са играли или белот. От време на време едните са унижавали, потъпквали и избивали другите, но в кое здравословно съжителство не стават такива неща?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Аз имам още едно предложение. Сътрудничество. Може и съюз/обединение/братство, нещо такова. Така и така вървим натам, за какво да чакаме? Пътят от робство до съжителство изглежда безкраен, но ето, че го изминахме едва за няколко години. От съжителство до сътрудничество разликата е съвсем малка. Нека сме дипломатични! Нека сме коректни! Нека сме недостойни да се наречем българи!

 

Коментар на Алестион:

Дума под ранга на „владичество“ е обидна не само за българите, но и за Османската империя. Все пак хората империя са правили, а не шампионат по съжителство. Освен това избягването на думата „робство“ е абсурд. Ако не мога да убедя хората, че Османското владичество е робство, то тогава как ще ги убедя, че демокрацията е такова?

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.