Помогни ми да те възвися!

Здравей,

Знаеш ли какъв е замисълът на Вечността? Замисълът ѝ е всеки по свой начин да се пребори за съвършенството, което е изначално заложено в него. Всички ние – плахи, страдащи, обезумели, самотни, кални, отхвърлени вървим през пустините на времето, докато бесните бури на реалността заличават следите ни и ни отклоняват от правилната посока. Но аз съм тук, за да бъда компасът, който насочва към истината.

Кой съм аз? Аз, точно както и ти, съм Душа, която се е отправила към отреденото си място  във висините. Аз съм слънчоглед, който е избрал да посрещне зимата, за да намери слънцето в нея. Аз съм волен писък в тишината на полето, който призовава към бунт. Аз съм мелодията на свободата, която отеква в пулса на мечтаещите. Аз съм забравеният език на обичта, чиито букви са разпръснати сред нощното небе. Аз съм огнена стихия, която запалва всяка частица живот.

Накъде отивам? Нагоре. Проправям си път през диви трънаци, докато от стъпалата ми бликва кървава вяра; изпълзявам на колене по мостове от смелост, прекарани над бездната между бреговете на битието; изкачвам се по въжета от несигурност по скалите на предизвикателството. Защо го правя? За да достигна най-високия връх и да видя следващия, който до сега е бил закриван от него.

Аз съм Леонардо. Аз счупих оковите на науката и изкуството и им отворих вратите към бъдещето.

Аз съм Колумб. Аз не се отказах да търся брод, дори когато всички познати пътища не водеха никъде, и накрая вместо просто да разширя този, аз открих един съвсем нов свят.

Аз съм Галилео. Аз се осмелих да видя отвъд това, което цялото общество виждаше, и тогава видях цялата Вселена.

Аз съм Бетовен. Аз  преодолях страха си и доказах, че истинската красота не е творение на сетивата, а на душата.

Аз съм Левски. Аз събрах зрънце по зрънце куража на един народ и го превърнах в Революция за пролет след петвековно чакане.

Аз съм всеки, който е разрушил реалността и е пострoил на нейно място мечта.

Това съм аз, това е моята история. В нея няма място за нищо друго, освен за един въпрос: Ще вървиш ли ти по пътя?

Ще се осмелиш ли да постигнеш себе си? Защото именно това единствената правилна посока. Ще бъдеш ли всичко? Защото личността не може да бъде нищо по-малко.

Там във висините… Там сини орхидеи разцъфтяват сред сиянието на невъзможен изгрев. Там всяко начинание е полет, който разширява безкрая. Там времето нашепва името ти в разкази за непокорима свобода и всепоглъщаща любов.

Аз не мога да те възвися. Аз мога само да бъда вдъхновението, което изпълва въздуха и го кара да трепти в неудържимо вълнение. Аз мога само да съм силата, която ще разруши всяка бездиханна химерична бариера, която ти пречи да си себе си.

Висините са нашият дом, защото ние сме небесни деца, които с чисти сърца се смеят и танцуват сред кладите на красотата. Аз не те моля да дойдеш, аз знам, че ти принадлежиш там. Абсолютът е на едно решение разстояние. Възвиси се!

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.