Твоята свобода свършва там, където започва свободата на другия – Най-краткият път към робството

Свободата свършва… някъде? Признавам, това е доста оригинална теория,  но е време хората да се сетят и че е абсурдна. Истинската свобода може да е единствено и само абсолютна. За нея няма граници, изключения или краища.

Можеш да правиш всичко, стига да не пречиш на някой друг – това е най-широко разпросраненото разбиране за свободата в днешно време . Но, като имаме предвид, че има 7 милиарда хора на които би могъл да пречиш, и, че на 90% от тях всяка форма на свобода им пречи, спокойно можем да преформулираме това изречение така: Не можеш да правиш нищо.

hands-in-chains

Колкото и скандално да звучи, дундуркането на всички останали, не е основна цел и основен дълг на личността. Аз-ът трябва да има възможността да бъде всичко. Но вместо да се стремим да стигаме все по-нагоре, обществото ни налага все повече ограничения, просто защото някой друг иска да е необезпокояван, докато прекарва живота си в бездействие.

Свободата на един винаги е по-важна от несвободата на всички останали. И това важи във всякакъв аспект. Разбира се, че имаш свободата да си направиш огромен купон на открито, дори ако това значи целия квартал да не спи. Разбира се, че имаш свободата да завладееш целия свят, дори и това да значи, че всички останали ще са твои роби. Единствените неща които имат значение тук са дали наистина искаш да направиш това и дали можеш да го направиш.

Всеки трябва да има свободата да опита. Но постигането на целта трябва да е въпрос на воля, усилия и победа. Когато две личности се сблъскат в порива си към свобода, нека по-добрия да спечели. Загубата не е отсъствието на свобода. Загубата е отсъствието на победа. Ако успееш да наложиш собствените си виждания за свобода, значи си я заслужил. Ако успееш да защитиш свободата си от опитите на другите да ти я отнемат, значи си си я заслужил. Свободата е за силните, за непреклонимите, за вечно търсещите. Тя не е за слабите и безхарактерните. Дори да им се даде даром, те пак няма да я постигнат.

И накрая, представете си само за миг какво би станало, ако всеки започне да живее според това правило. Никой никога няма да застрашава свободата на никого. Така никой няма да е напълно безправен, но и никой няма да може да прави всичко. Всеки ще стане посредствено свободен. По този начин, макар и в най-низшата си форма, свободата ще стане даденост и ще загуби стойността си. Ето това е най-краткия път към истинско робство.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.