Доктор Стрейндж – Вселената, в която Мракът и Светлината отсъстваха

„Доктор Стрейндж“ е филм, който за пореден път ни принуждава да избираме между сивотата и сивото. И докато главният герой бе разкъсван между различните възможности за жалкарщина, то Вселената бе заета с това да му предлага все повече от тях.

Древната имаше своите качества. Беше силна и не се колебаеше да взима решения. Осемстотин години не ѝ бяха стигнали и тя имаше нужда от още един миг, за да погледа снега. Не можем обаче да не споменем и малката подробност, че беше глупачка, която иска да установи диктатура на Светлината. За толкова много векове, тя не бе успяла да приеме Мрака. Що за духовник може да притежава такова количество знание, но да не разбира основната идея, че Мрака и Светлината се допълват и да черпиш сили и от двете измерения е най-естественото нещо на света? Но сякаш усетила, че не е изговорила достатъчно глупости, Древната прецени, че трябва да ни сподели най-важния урок в живота – „Важният не си ти.“ Трудно може да съществува по-гнусно изречение. (Не бих казал невъзможно. Все пак в тази област човечеството винаги ме е изненадвало.)

Кайсилиус се опитваше да пробута евтин бунт, при това в името на диктатурата на Мрака, която по нищо не се различаваше от тази на Светлината. Древната проповядваше, че важният не си ти и думата Аз трябва да бъде заменена с Ние, а великият бунтар  Кайсилиус искаше света да бъде погълнат от измерение, където няма Аз и съществува единствено Ние. Ах, какъв сложен конфликт. Не е лесно да избереш страна.

planet-1039941_960_720

Разбира се манипулирането на Мрака и Светлината не бе единственото оръжие, използвано срещу нас. Духовността бе атакувана и със смях. Като се започне с безжичния интернет, мине се през Бионсе и се завърши с нелепата битка на астралните тела, този филм си бе поставил за цел във всеки един момент да показва, че духовността не е нещо, което трябва да се взима на сериозно. Нямам нищо против, но можеха поне да прикрепят към 3D очилата и по едно пликче за повръщане, за да не създаваме неудобство на персонала в киното.

Но да хвърлим поглед към главния герой. Доктор Стрейндж.  Единственото странно нещо в Стрейндж беше фамилията му – очевидно авторът е искал да му даде поне едно качество, което да не го прави напълно обикновен. Като повечето главни герои той беше скучен и напълно безличен. Изключително талантлив и егоцентричен хирург на върха в кариерата си, който опознава света единствено чрез разума и тялото си и отрича напълно съществуването на Душата. Бла-бла-бла.  Както можем да предположим, животът му се преобръща и той се оказва на дъното. Бла. След своя катарзис, доктор Стрейндж беше всмукан във водовъртеж от малоумие, където всички се състезаваха в това да дават все по-грешни идеи. Стрейндж бе принуден да играе на „Открийте разликите“, наблюдавайки портретите на Древната и Кайсилиус. Това, което му убягна е, че такива нямаше.

Но катастрофите с образа на главния герой тепърва започват. Той не постигна онова, за което беше дошъл. По неизвестна причина доктор Стрейндж реши, че предпочита да спасява света, вместо да излекува ръцете си. На Стрейндж определено му пукаше много повече за собствените му ръце, отколкото за света. Вероятно просто се е сетил, че е герой във филм и е длъжен да отправи послание.

Така и не стана ясно защо е станал хирург. Според  някои, за да задоволява егото си, а според други, за да спасява животи. Съществуваше и скандалната идея, че може би е, защото е искал да стане хирург. Стрейндж се съгласи с всички теории и отговор нямаше.

hqdefault_live

Сюжетченцето му с Кристийн. Наистина!? Кристийн!? (Ако не сте успели да я видите или изобщо не си спомняте, че има такъв герой, не се притеснявайте. Няма.) Жената винаги е тук, за да ни информира, че смисъла на живота ни няма значение и той пак си е живот.  Стрейндж я изхвърли от стаята като мръсен парцал, точно както заслужаваше. По-късно той се извини за това свое действие, с което пък затвърди собствената си безличност. В тази сцена беше логично Древната и Кайсилиус да се покажат през някоя стена хванати за ръце, за да им съобщят, че се гордеят с „влюбените“, защото най-после са постигнали пълното отсъствие на Аз-а.

В този филм главният герой напусна Системата, за да извърви дълъг път, чиято крайна точка беше… Системата. Всички опити за симулация на прогрес  бяха достойни за съжаление.

Дойде ред и на любимата ми част – несъответствията в сценария.

Той управлява Вселенската енергия. Той може да променя реалността само със силата на ума си. Има власт над времето и пространството. Владее древни магии, които са отвъд това измерение. Той трябва да избира между тази си сила и здравите си ръце. Хм. Нещо май не се връзва. Или цялата мощ на Вселената с треперещи ръце или нищо със здрави ръце? Наистина?

Древната му отказа да го обучава, въпреки че виждаше бъдещето и по-късно сама заяви, че е предвидила този развой на събитията. Тоест какво по дяволите си мислеше тя, когато отказа да обучава Стрейндж? Дори и да не е видяла в бъдещето, че той е избрания, то със сигурност щеше да го усети.

Защо безсмъртието се получаваше само от Тъмното измерение? Древната и Кайсилиус имаха еднакви сили. Това означава ли, че Кайсилиус до последно се е бил с оръжията на Светлината и ако да, то тогава какви са тези на Мрака? Щом Древната теглеше от Тъмното измерение без то да превзема Земята, защо просто не беше научила и останалите да теглят от него?

Сцената, в която Стрейндж превърна Тъмното измерение в затворник на времето беше лишена от всякаква логика. Първо Тъмното измерение е отвъд времето. Следователно, ако частица време бъде пренесена в него, би следвало тя да изчезне, а не цялото измерение да ѝ се подчини. Второ Тъмното измерение е поглъщало много светове досега и всеки един от тези светове е имал време. Следователно то познава времето много добре и не би следвало нито да се шокира от съществуването му, нито пък да е безсилно пред него. Трето настина ли пробутахме идеята, че Стрейндж има по-силна воля от Тъмното измерение и ще издържи да бъде затворник на времето по-дълго от него? Едва ли.

Но не можем да виним авторите за тези грешки. Когато Древната каза „ Не всичко има смисъл. Не е и нужно.“ очевидно е имала предвид сценария.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.