Най-лошото нещо, което се е случвало на хората е, че са им дадени права. Аз не искам да имам права. Аз искам абсолютна свобода.

 

Правата и свободата са несъвместими. По две причини:

• Ако имаш право на нещо, това значи, че се допуска вариантът да го нямаш.
• Правата на един ограничават свободата на всички останали.

 

Ако имаш право на нещо, това значи, че се допуска вариантът да го нямаш. Имаш правото на частна собственост. Имаш правото да избираш убежденията си. Аз знам, че съм свободна да правя това. И да не го пишеше в някаква си декларацийка, аз пак щях да го знам.

Но ето как законът и правилата се поставят над теб, защото така изглежда сякаш имаш това право само защото държавата го разпорежда. И от мен очаква ли се да съм благодарна? За това, че някой е написал на листче хартия това, което универсално, което просто Е така?

Даването на права е най-лицемерният начин за управление. Имаш право да правиш само това, което власт имащите са ти позволили. На нищо друго. В замяна на тяхната неописуема щедрост, те получават контрол над теб. Но на кого му пука, че всеки има достъп до личните ти данни, когато имаш правото да върнеш дреха с дефект в магазина? Редно е да имаме приоритети.

Ако имаш право на нещо, значи има неща, на които нямаш право. В този смисъл имането на права е най-гнусното подобие на свобода. Правата са получаване на трохички наготово. Истинската свобода е осъзнаването, че можеш сам да постигнеш всичко. При нея изразът „не може“ не съществува.

Правата на един ограничават свободата на всички останали. Правото ти да си свободен отнема свободата на другия да те владее. А това е престъпно. Това е псевдосвобода.

Собствената ти сигурност не може да е над свободата на другия. Ако е така, ти си нищожен плъх, който вътре в себе си цели унищожението на всичко красиво. Ти предпочиташ да прекараш живота си в мрак, страхувайки се от Абсолютната Свобода.

В истински свободния свят свободата на човек живее на фронта срещу свободите на другите.

Всеки човек е абсолютно свободен като Душа, но той трябва и да е достоен за свободата си. Имаш свободата по принцип, но в същото време трябва да я заслужаваш и да я отстояваш във всеки един момент.

Не е правилно някой да не те ограби, защото законът не му го позволява. Правилно е да не те ограби, защото той не иска. Правилно е да не те ограби, защото ти не си го позволил.

В днешно време свободата на човек живее на фронта срещу несвободите на другите.

Но трябва ли да отнемем свободите на всички, защото съвременният човек се е превърнал в зависимо, безпомощно, беззъбо, малоумно мекотело, което не може да се предпази само? Отговорът на хората е да. Всъщност, отговорът на хората е свободата да се ограничава още повече, докато те напълно загубят остатъците от гръбнаците си и се разтворят в собствената си безхарактерност.

Правата са за слабите. Свободата е за силните.

Правата са павираният път към декадентството на индивида, защото, получавайки права, хората започват да се възползват от тях. И разчитат на правата си, вместо на себе си. Ето как започват да разсъждават: Ако не си намеря работа, ще получа помощи. Ако колата ми пропадне в дупка на пътя, ще осъдя общината. Ако се омъжа за някого, когото не уважавам и който не ме уважава, винаги мога да се разведа.

Доказателството за това да си свободен е да можеш сам да поемаш отговорност за себе си и за живота си. Ако дори за момент разчиташ на държавата, законът или институциите за нещо, ти си роб в окови от безволие, ти си плячка в капана на зависимостта.

Резултатът от всичко това, е логичен:

Диктатура на слабите.

Колкото по-беззащитен си, толкова повече права имаш. Ето как да си слаб става примамливо и дори желано.

Вие избирате да живеете в Диктатурата на слабите. Избирате си партньори, които са слаби като вас, възпитавате децата си да бъдат слаби, избирате си слаби управници и слаби подчинени. Замаскирате вашата слабост като добрина и човечност. Събирате я със слабостта на другите, за да я превърнете в оръжие. И всичко това, за да не ви се налага вие да бъдете силни. На вашия фон силните изглеждат като безскрупулни чудовища. Тяхното злодеяние е това, че не ги е страх да бъдат. Вие искате да ги оковете и да ги пречупите, докато станат точно като вас. Но в тази битка, вие сте обречени. Страхът никога не може да окове смелостта, малодушието не може да пречупи истината. Безличието не може да заличи Живота.