„От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“

Можем да разгледаме тази очарователна идея по два начина. Като особено пикантна шега, в който случай би следвало да се засмеем и да махнем с ръка, или като чудовищна глупост с нотки на извращение, която трябва да бъде смачкана в самото начало. Както винаги обаче, човечеството е избрало по-нестандартен подход. Повярвало е в нея.

Потребностите са обратнопропорционални на възможностите. Силната личност може всичко и не се нуждае от нищо. Слабият човек не може да постигне нищо, но нуждите му са далеч по-големи от тези на останалите.

Силният човек изисква от себе си да се справи. Той се бори с живота и се гордее както с победите, така и със загубите си. Защото са негови. Той не би позволил на никого да ограничи възможностите му. Той никога не би позволил на друг да задоволи потребностите му. Именно това е човека, който води света напред.

Слабият човек не изисква нищо от себе си. Неговите оръжия са безпомощност и безполезност. Няма победи, нито загуби, защото никога не се е осмелил да влезе в истинска битка. Единствената причина за съществуването му е, че има наглостта да твърди, че другите са длъжни да го поддържат жив.

Човекът с „потребности“ е върховният паразит. Той смята, че гладът му му дава право над чуждата храна. Че слабостта му е достойна за даровете на живота не само колкото силата на другия, но дори и повече от нея. Паразитът вярва, че организмът на силния човек е длъжен да го изхранва. Че щом отсрещния има повече от него, е длъжен да го сподели.

hammer_and_sickle

Великият човек не живее заради другите и не иска те да живеят заради него. Той знае, че всяка възможност задоволява единствено самата себе си.  Той вярва в собствените си способности и знае, че заслужава само онова, което е успял да спечели.

Интересно е и тълкуванието на думата „потребност“. Ако не работите, но раждате седмото си дете, по всяка вероятност имате потребност от средства, за да го отгледате. Но ако имате потребност да се разходите сам в Париж, за да почувствате тишината му, това ще бъде напълно пренебрегнато. Потребно е съществуването, животът е каприз.

Достойният човек иска плодовете на собствения си труд и нищо друго. Безгръбначният иска плодовете на чуждия труд и нарича това „справедливост“.  Потребностите нямат никакво значение. Важни са само способностите. Затова аз казвам „От всекиго според възможностите и всекиму според възможностите.“

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.