Ние, лошите

Ние сме лошите герои. Студените, суровите, надменните, жестоките, престъпните, извратените. Наглеците, егоистите, маниаците, чудовищата, демоните, фанатиците.

Ние казваме АЗ. И когато го правим, стъклата се разбиват на парчета, а вулканите заливат долините с лава. Самото ни присъствие кара Вселената да трепти, а любовта ни взривява галактики. Погледът ни умъртвява, а допирът ни оставя следи от изгаряне. Стъпките ни отекват по непристъпни върхове, гласът ни звучи в шумоленето на горите, дъхът ни озарява непрогледната нощ.

Ние сме живи. Нашият живот има вкус на кръв, кожа и чувство. Ние пропадаме в ефирните обятия на битието, давейки се, разтваряйки се, изгаряйки, сътворявайки се, за да се приземим накрая на крака, станали напълно истински. Ние вдигаме глава към небето и осъзнаваме необятността на дома си. Събираме вечността в очите си и я споделяме само с тези, готови да стигнат до края ѝ. Сърцата ни се надпреварват едно с друго по урвите на емоциите, докато туптежът им се превърне в мелодията на бъдещето.

Ние обичаме. Ние търсим бездна достатъчно дълбока, за да побере любовта ни. Дори тази на времето се оказа твърде плитка, така че единствената ни възможност остана великата душа. Любовта ни е вражда, любовта ни е сблъсък, любовта ни е безгранична мощ. Тя преобразува субстанциите и претопява епохите. Тя е протегната ръка през целия задушаващ мрак в света. Изгряващо слънце в утрото на решителния ден. Лицето на най-висшата ни същност.

Ние сме воини. Ние сме тук, за да постигнем целите си. Не търсим компромиси, не чакаме съгласие. Отказваме да разменяме прошката си срещу вашето неразбиране, времето си срещу вашето бездействие, мечтите си срещу вашия комфорт, честта си срещу вашите окови, живота си срещу вашето съществуване. Сражаваме се за себе си, в името на собственото си съвършенство и на собствените си идеали. Мечовете ни са от воля, копията – от кураж, куршумите – от страст. Щитове не носим, защото можем да бъдем покосени единствено от същите оръжия. Ние живеем за битка и умираме за любов.

Ние страдаме. Когато нашите сълзи достигнат земята, образуват в нея кратери. Там не расте нищо за очите на равнодушните. Но живите виждат там черни лилии и аквамаринови рози да преплитат стебла, под песента на умиращ лебед. Ние ставаме вечни зими, в които виелиците удавят всичко в безмилостна белота. Съзнанията ни се вкочаняват, докато от нас не остане нищо друго освен няколко стона, превърнати в лед. Студът се промъква във вените, стяга ни за гърлото и сковава краката ни. Но ние продължаваме да настъпваме срещу вятъра, защото знаем, че невъзможното не е бариера, а цел.

Ние унищожаваме. Не се страхуваме да се сбогуваме с грешното и излишното. Стъпкваме посредствеността и смачкваме в юмрук малодушието. Срутваме стените на апатията и рушим устоите на слабостта. Бълваме огън, който изпепелява гредите от лъжи, на които се крепи обществото. Косим бурените на застоя със сребърни сърпове, докато пеем за опасности и героизъм сред нощните полета.

Ние създаваме. Строим света такъв, какъвто ние искаме да го видим. Защото той е наш. Съзнанията ни са центробежна сила, която разхвърля парченца гений в пространството. Мислите ни обагрят пейзажите на дните в непознати цветове. Думите ни са стихии, които променят релефа на реалността. Нашият свят пулсира неудържимо в дисонанса на съвършенството. Това е Светът, в който светлината и мракът се впускат в най-висшата война на любовта.

Ние сме богове, потърсили смъртта, и преобразили се във феникси. Ние сме кралете на трусовете, конниците на анархията, маговете на емоцията. Ние сме гръм, паднал сред пустиня; мост, издигащ се над мъглата; пътека, криволичеща сред извивките на хаоса и водеща навсякъде.

Ние сме врагът. Ние силните, гордите, смелите, непреклонните, свободните, обичащите. Ние мечтателите, творците, откривателите, мислителите, романтиците, революционерите. Ние, които сме.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.