Само слабите имат нужда да властват

Често ни представят желанието за власт като причина защо силните заплашват света. Само че в тази теория има един малък недостатък: На един силен човек би му било безкрайно под нивото да властва над другите.

Властта е низша амбиция. Тя е средство за избиване на комплекси, тъй като помага да се самоубедиш, че си по-добър от тези, които управляваш. Но, за да си на върха на група от хора, трябва да си най-добрият в тяхната категория. А, след като само слабите могат да бъдат управлявани, управляващият ги е най-слаб от всички тях.

Ако Х мисли У за нищожество, ще има нужда да си докаже това, като има власт над У. Само че, ако У наистина е нищожество, защо Х би се съревновавал с него? Отговор: защото Х също е. И защото вътрешно се съмнява, че наистина е по добър от У.

Властта е отегчителна. Ако ти контролираш нещата, всяка ситуация ще се смалява до размерите на собственото ти мислене. Всичко ще се подчинява единствено на условията на твоята комфортна зона. Освен това, когато поискаш нещо, подчинените ти ще ти казват добре и ще бързат да изпълнят желанието ти. Ти няма да имаш удоволствието от това да се бориш и да рискуваш.

Властта значи контрол, а желанието за контрол означава страх. Съмняващият се в себе си иска не да разреши проблемите, а никога да няма проблеми. Властта над целия свят би ти дала пълен контрол. А само неуверено безхарактерно същество би поискало това.

 

Свръхчовекът иска да се изправи очи в очи с предизвикателствата на Вселената. Той приветства хаоса, не се страхува от несигурността на бъдещето и се чувства добре в непрекъснато променяща се ситуация.

Силният иска да овладее себе си и стихиите на собственото си сърце. Той няма време да се занимава с останалите. Той иска да надбяга вятъра, да лети заедно с птиците и да се състезава със слънцето по яркост. Той иска да подчини страха си, да смачка изкушението си, да надвие колебанията си.

Свръхчовекът няма нужда от службата на слабите. Щом някой слабак се е подчинил, какво печели силният от това? Една лесна победа и един безполезен роб. Тоест, нищо което би го заинтересувало. Когато едно нищожество е в краката ти, това не е повод за самодоволство, а за погнуса.

Дори да имаше полза от слабите, силният нямаше да ги подчини от уважение към свободата и към вида си. Истински свободният осъзнава значението на свободата и я цели не само за себе си, а за целия свят. Той би искал да види останалите хора в ролята на господари, а не на роби.

Свръхчовекът може да има цели, чието постигане изисква подчинението на масите. Но в такива случаи за него властта не е самоцел, а саможертва.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.