Свръхчовекът обича от сила

Хората обичат, защото самите те са любов. Тя е израз на тяхната същност. Но тъй като, в това измерение, не всички изпитват любов, възниква въпросът защо някои го правят, а други не.

 

Свръхчовекът обича от сила.

Той усеща могъществото на душата си вътре в себе си. Тя го дави в приливите си, изгаря го в звездите си, и го разпръсква в ураганите си. Силата му кипи, клокочи, надига се и има нужда да излезе извън него и да залее света. И го прави чрез любов.

Любовта е път навън към света. Тя те кара да напуснеш собствените си брегове и да пресечеш нечий чужд океан. Любовта е дело на завоевател, който иска да положи собственият си печат върху нещо извън себе си. Тя е поход към непознати ширини, където те очаква митична неизвестност.

Чрез любовта показваш пътя навътре към себе си и позволяваш на друго човешко същество да живее в сърцето ти. Любовта е силата да приемеш нещо външно вътре в себе си – да пуснеш завоевател да вършее из териториите на твоето кралство. Любовта е да се хвърлиш във вътрешността на ледено торнадо, разчитайки единствено на вярата си.

Свръхчовекът има силата да погледне в очите друго живо същество. Той има силата да каже „Да“ на любовта и да понесе всички „не“-та, които произлизат от това решение. Той ще се справи с веригите на времето и мъченията на страданието. Той ще премине през перлените блата на чувствата, без да им позволи да погълнат собствения му Aз. Той ще гледа в слънцето с отворени очи, ще вдишва киселинните изпарения, ще стъпва бос сред лавата.

Любовта е силата да кажеш Аз. Любовта е силата да понесеш съвършенството на цялата Вселена в сърцето си.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.