В антиутопията на Джордж Оруел, във всяка къща има телевизор, който записва всяко действие на живеещите там. Нито един момент от живота им не е извън контрола на правителството. Наблюдението е постоянно и безкрайно. Колко оптимистично от страна на Оруел да представи нещата така!

Докато в книгата тези телевизори са насила инсталирани от правителството, в реалността хората сами ги слагат в домовете си.

Всичко започна с камерите. Хората не само се съгласиха да бъдат наблюдавани по улиците, но сами молеха за това. С лека ръка захвърлиха свободата си в името на „сигурността“. Дадоха достъп на външни хора до живота си. И доводът им беше: Аз не правя нищо нередно, няма от какво да се страхувам. Но нима това, че правителството може да разбере дали си си купил сок от праскова или сок от портокал не е върховното унижение? Нима всичко вътре във вас не крещи срещу това?

Хората раздават пръстовите си отпечатъци като вещи на гаражна разпродажба. Паспортна служба, летище, или болница – няма значение. Всякакви медицински проби и тестове се пазят в бази данни. Но наистина ли хората нямат чувство за собственост дори над ДНК-то си?

Цялата лична информация на човек се съдържа в компютъра. Google, Yahoo и Facebook резюмират целия му живот. Лична информация, кореспонденция, интереси, всичко. Хората качиха снимките и преживяванията си във фейсбук, сякаш молейки системата убиец на същности  да ги избере защото са красиви и интересни. Те изложиха вътрешностите си на бунището и не им пукаше кой ще се рови из тях оттам нататък.

Но на фейсбук това не му беше достатъчно. Появи се и опцията фейсбук лайв. Хората превърнаха живота си в представление на живо за кого ли не. Техните дни вече са публична собственост. В момента хищникът кръжи невидим в гората, но щом жертвата понечи да бяга към свободата, ще открие, че сама е издала всичките си тайни пътеки.

И все пак, макар и кратки, има диапазони от време, в които човек не е във фейсбук. Затова те изобретиха подслушващи смарттелефони и смарттелевизори. Последните разкрития на Уикилийкс не доведоха до нищо. Хората не им обърнаха внимание и продължиха да пропадат в бездната.

В момента живеем в 1983 година. След 1984 други няма да има. Бъдеще може да има само ако има кой да го посрещне.

Хетеросексуалният бял мъж трябва да владее света Щастието е боклук Следващата еволюционна стъпка пред човека – Развиването на гръбнак