Еволюцията на Вселената

Еволюцията на Вселената преминава през няколко основни етапа.

Статичен Абсолют. В самото си начало Вселената е Едно. Всичко е слято в общо неподвижно енергийно тяло. Единното съдържа в себе си всички потенциални възможности. То е всичко, което е и всичко, което не е.

За да притежаваш всички възможности, трябва да не реализираш нито една от тях. Когато направим избор, всички останали избори изчезват и остава само пътят, който сме посочили. Но в Статичния Абсолют е възможно всичко във всеки един момент и следователно нищо не е възможно.

Затова Вселената поискала повече. Тя направила своя избор и се взривила, разделяйки се на безброй други вселени, притежаващи свои неповторими качества. Възникнали основополагащите за нашия свят понятия – време и пространство. Така настъпила Ерата на Боговете. Боговете не са слети, а свързани, което им позволява да изживеят Цялото по нов и различен начин, пречупвайки го през уникални по своята структура призми. Те вече имат индивидуални духове, които са нови извори на емоции и знание. Всеки от тях имал възможността да види света през своите очи и да се влюби във всяко късче съвършенство. Вселената започва да се разширява. Боговете са неуязвими, всемогъщи и вечни. Те могат да манипулират величините и законите на Вселената според желанията си. Но боговете не можели да постигнат нещо изключително важно – абсолютната свобода и индивидуалната любов. Те носели в себе си всички невъзможни нюанси на Вселенската любов, но дори не подозирали за съществуването на индивидуалната. Можели да направят каквото си поискат, но тяхното всемогъщество ги ограничавало. Когато единствената ти възможност е да бъдеш неограничен, се оказваш роб на собствената си сила.

Затова боговете поискали повече.  И вместо да стоят отвъд времето и материята, решили да се слеят с нея. Сега вече душите притежавали тела – крехки, уязвими тела, подвластни на земните закони. В спектъра на Вселената започнали да проблясват нови цветове. Така настъпила Ерата на хората. Животът нямал стойност в свят, където всичко е всесилна вечност. Но хората развили най-романтичната способност– смъртта. Сега животът бил само миг от вечността и това го направило милиони пъти по-ценен. Вече всеки лъч, докосващ душата криел в себе си хиляди светове. Всяка капка носела мощта на мусоните,  всеки плод съдържал вкуса на неочакваното. Хората били първите, които не виждали Цялото, затова можели да видят частите му по-добре от всеки друг. Те били първите изследователи на Вселената. Първите носители на триединството – тяло, разум и душа. Хората разкрили напълно нови хоризонти пред Вселената, представяйки ѝ най-невероятната форма на съвършенство – несъвършенството. Тяхната слабост направила възможна борбата за ценности, които преди всички получавали даром. Ерата на хората реализирала абсолютната свобода, защото вече съществувала и възможността за несвобода. През Ерата на хората възникнала и индивидуалната любов, която не била просто част от вселенската, а имала свои собствен извор. Но хората нямали силата да останат верни на същността си и често губели истината сред лабиринтите на илюзията.

Затова човекът поискал повече. Той разбрал, че няма смисъл да се връща назад към Боговете или Статичния Абсолют. Че слабостта на хората може да бъде превъзмогната и че този свят принадлежи на личността. Така настъпила Ерата на Свръхчовека. Свръхчовекът променил всичко. Той пръв избрал да се бори за най-висшето в себе си. Той пръв осъзнал, че, макар да виждал великолепието на Цялото, най-красивата същност, съществувала някога, е Аз-ът. Той видял, че всеки цвят е целия спектър, а сивотата е отказът да избереш истинския си нюанс. Само той проектирал собствена реалност, създавайки измерения отвъд заложеното в Статичния Абсолют. Свръхчовекът изпитал най-великата любов – свръхлюбовта на Аз-а. Тя му дала красота и сила, каквито никое друго създание не познавало. Свръхчовекът не позволил на ограниченията да го смачкат, както правели хората, но и не ги отрекъл, както направили боговете. Превъзмогнал ги. Така той станал собствения си център и върховата точка в еволюцията на Вселената.

Ерата на Свръхчовека е в началото си и тя ще ни даде много повече, отколкото който и да е друг етап в развитието на Вселената до момента. Какво ще дойде след нея? Активният Абсолют. Многоизмерна и трансспектрална Вселена, бушуваща далеч отвъд въображението ни. Но сега това няма никакво значение. Ние живеем в Ерата на Свръхчовека и сме тук, за да вземем максимума от нея.

Share This:

One thought on “Еволюцията на Вселената

  • юли 26, 2017 at 3:29 pm
    Permalink

    Защо статиите в сайтът са без автор ?

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.