Няма нежива природа

Огън, вода, въздух и земя. Четирите елемента, които са създали всички форми на живот, които познаваме. И все пак човечеството е сметнало за разумно да нарече първоизточника на живота „нежив“.

Да се говори за нежива природа е абсурдно. Дори на чисто интелектуално ниво, идеята, че животът е възникнал в резултат на процеси в мъртва среда, е нелепа. Изкоренените дървета не дават плод, мъртвите сърни не раждат малки. Първите микроорганизми никога не биха могли да възникнат, ако всичко в техния свят е мъртво.

Огънят е живот. Всичко започва с огромна пламтяща сфера на милиони километри от нас –слънцето. Слънцето, което в своята гениалност е привлякло Земята със съвършена точност на идеалното разстояние, за да може да просъществува светът такъв, какъвто го познаваме. Слънцето, чиято любов е единствената, успяла да изгради достатъчно висша материя за инкарнацията на душите.  Неговите лъчи неуморно прекосяват бездната на непрогледното, търсейки очите на свръхчовека.

Огънят е основата на човешката цивилизация. Той е страст и сила, способна да изпепелява светове. Огънят е същност и всеки жив човек носи пожар в себе си.

Водата е живот. Светът ни е вода. Планетата ни, растенията, животните и дори собствените ни тела. Водата е навсякъде.  Мощта на океаните, насладата на пролетния дъжд, мистериозните дълбини на пещерите и гневът на черен облак. Кристалната повърхност на самотно езеро и кръвта на победителите, разпиляна сред солите на морето. Водата е същност и всеки жив човек е леден извор, който се влива в себе си.

Въздухът е живот.  Първият дъх на новороденото, вятърът в косите на любимата, яростния порив на мусоните. Въздухът непрекъснато ни напомня, че животът е велико творение. А от всички атмосфери, които познаваме, тази е единствената, имала смелостта да го приюти. Въздухът е същност и всеки жив човек обвива сърцето си с ветровете на неочакваното.

Земята е живот. Всяка скала, всеки камък, всяка песъчинка. Никой, който е усещал топлината на пръстта между пръстите си, не би нарекъл почвата нежива.  Земята е преизпълнена с благодат – от най-плодородните поляни, до безплодните пустини на разрухата, земята винаги е истинска и обича. Земята е същност и всеки жив човек е скала, пронизваща небосклона.

И сякаш съвършенството им не е било достатъчно, стихиите на живота са решили да работят заедно, полагайки усилия в продължение на милиарди години, за да изградят най-прекрасното творение в космоса – Земята.

Всичко във Вселената е живо и се стреми към най-висшата цел – себеизживяването.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.