Светът е дом, а не враг

Хората непрекъснато се страхуват от външния свят. Виждат го като опасно място, което ще ги убие. А той всъщност е техен дом и единственото място, в което към настоящия момент животът им е възможен.

Страхът се дели на два вида – от дивата природа и от цивилизацията. В природата може да те нападне диво животно. Може да те затрупа лавина. Може да се удавиш в морето. В градска среда може да те блъсне кола. Може да те ограбят и изнасилят. Може сградата да се срути върху теб. Мислите ли, че е нормално да живеете в постоянен страх от собствения си свят?

Светът не е враждебен към хората и не цели да ги нарани. Той ни обича и ни дава всичко, за да може да сме свободни и да растем.

Дивата природа е естествено обиталище на човека. Те са едно. Тя е враждебна и жестока към хората, които не могат да я оценят и които не ѝ се доверяват. Но тя дава абсолютно всичко на този, който знае как да си го поиска. Да, мощта ѝ може да убива. Но тази мощ е израз на нейното великолепие. Тя никога няма да покоси някого по неправилен начин. Например, само два типа хора могат да умрат в горски пожар – тези, които ги е страх от огъня и тези, които го обичат достатъчно, за да го прегърнат.

Цивилизацията е аспектът на света, който нашият вид е построил. И, въпреки че тя наистина е опасна, защото враговете ни я използват като оръжие, трябва да решим дали ще им я дадем или ще си я вземем. Отговорът е, че ще си я вземем. И след като сме решили, че това е нашата цивилизация в нашия свят, трябва да заключим, че не можем да си позволим да се боим от нея. Тя предполага рискове отново заради мощта си. Но човекът е създаден да оцелява сред трудни условия.

Нашият свят не е скучно спокойствие. Той е динамичен, променящ се, предизвикателен. И това го прави съвършен. Кой би предпочел скуката на Рая и на Нирвана, когато имаме въпросителните на земния живот?

Не е нормално да те е страх да излезеш по тъмно. Да пътуваш сам или да посетиш чужда държава. Нито да се качиш сам в планината или да плуваш в дълбокото. Ако има реална опасност, трябва да си внимателен, да. Например, ако точно в този момент улиците са пълни с побеснели тълпи или пък има мъртво течение. Но не можеш да си позволиш да се страхуваш по принцип, всеки ден.

Този свят е наш и ние сме негови. Той ни дава храната и ресурсите, които ни трябват, за да оцелеем. Той ни дава дъжда, за да почувстваме красотата и вятъра, за да усетим, че сме живи. И не само това. Почти всичко, което някога сте видели, имали, изпитали или обичате е част от този свят. Той е вкъщи.

Не се боите, когато сте в собственото си жилище, нали? (Не че и това няма да стане скоро.) Но защо не осъзнавате, че притежавате повече от 80 квадратни метра в панелен блок? Целият свят естествено ви принадлежи и чака да ви даде всичко и да получи всичко, което вие можете да му дадете.

Да, навън има опасности. От природата, от цивилизацията, от хората. И въпреки това можем да не прекараме животите си като цвърчащи плъхове, скрили се в най-тъмната дупка. Можем да изберем достойнството пред страха.

Аз открито заявявам: Не се страхувам. Това е моят свят. Той извая волята ми и стремежите ми, той слага следващото стъпало пред крака ми. Той има мощта да създаде сълзи в очите ми, той превръща пулса на сърцето ми в бедствие. Аз го създавам и променям. Моите мисли го разширяват. Моите дела му дават бъдеще. Моите думи са неговия дъх. Той е моят дом и аз съм силна в него. И ако там навън има нещо, което поиска да ме убие, то аз ще го посрещна с гордо вдигната глава и ще се изправя срещу него в достойна битка. Това е моят свят и аз го обичам. И си го взимам.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.