Оцеляването не е приоритет на живите

Оцеляването. Най-хитрият капан, който Системата ни е залагала. Затова и всички сме се хванали. Върховната низост, която е успяла да се промъкне в съзнанията ни като велика добродетел. Оцеляването на човечеството е ключът към неговото унищожение.

Приоритетът на масовия човек  е да оцелее.  Хората са научени да вярват, че Животът и Смъртта са непримирими врагове, чиято ожесточена битка се води непрекъснато от началото на вечността. Тази заблуда поражда у всеки човек страх от смъртта, а който се страхува от смъртта, се страхува и от живота. Така обикновеният човек бива притиснат отвсякъде и му се предоставя само една възможност – да поддържа жалкото си съществуване. Той е готов да се влачи бавно и тягостно, отлагайки пресичането на финалната линия, защото е прекалено слаб да финишира наравно с останалите. Обществото е нарекло това явление оцеляване.

Животът и Смъртта винаги са били съюзници, а техен общ враг е съществуването. Силните живеят и умират, слабите оцеляват.

Когато е резултат от воля за живот, оцеляването има стойност, но само по себе си не струва нищо.  Доживели сте осемдесет, въпреки че цял живот сте ровили земята за сладки корени, за да не умрете от глад? Преживели сте две световни войни? Претрепвате се от работа, за да помагате на болната си майка? Е,и? Какво значение има, че сте оцелели, ако това не ви е научило да живеете? Успели сте да намерите храна. Чудесно. Един ден хората ще бъдат прекалено повърхностни, за да изпитват глад. Преживели сте изстрелите. Прекрасно. Но какъв шанс имат куршумите, когато насреща им няма сърце, което да покосят? Погрижили сте се за околните. Колко благородно. Какъв е смисъла една празна механична черупка да поддържа празните механични действия на друга черупка? Няма никакво значение колко дълго продължава път без крайна цел. Стрелата не би излетяла от лъка, ако няма мишена, която да уцели или пропусне.

Да оцелееш е важно, но да живееш е абсолют. Следователно, ако налице е изборът между двете, живият избира второто. Оцеляването не е приоритет за свръхчовека не защото е маловажно, а просто защото има прекалено много други неща, които са по-важни от него. Аз-ът, любовта, свободата, красотата, силата, достойнството, гордостта. Когато едно от тях липсва и не може да бъде намерено, животът се превръща в съществуване и тогава единственият достоен избор е смъртта.

Слабият човек се гордее с това, че е зависим от нуждите си. Той използва своята безпомощност като право над благата на останалите. Той оцелява. Силният човек живее според желанията си. Той е надскочил нуждите си, а когато бъде принизен и принуден да оцелява, това го прави още по-велик, защото познава целите си. Свръхчовекът живее, докато реализира същността си, а после умира. Обикновените хора са толкова заети с оцеляването си, че пропускат собственото си погребение.

Оцеляването е инстинкт, но личността е длъжна да превъзмогне инстинктите си. Оцеляването не е да работиш четиринайсет часови смени в мините, за да изхранваш децата си. Понякога това е животът. Оцеляването е неспособността да оцениш земните богаства, които си изкопал, примесена с избледняващия копнеж по изгрева. След като времето е спряло, всички часовници губят смисъла си. След като празнотата е настъпила, всяко действие е безплодно.

Оцеляването е върховната способност на посредствеността. Кой има по-развито умение да оцелява – орлите или плъховете? Хлебарките или тигърът? Когато едно нещо е неспособно да живее и е прекалено повърхностно, за да умре, не му остава нищо друго, освен да оцелее.

Свръхчовекът живее дори и с цената на живота си. Останалото е оцеляване.

 

 

 

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.