Церсей Ланистър – свръхчовекът на Железния трон

Церсей Ланистър. Надменната аристократка, която премазва всеки, застанал на пътя ѝ. Безскрупулната кралица, изпитваща наслада от нечувани жестокости. Отмъстителната развратница, която жадува за власт. Егоистичната маниачка, която се интересува единствено от собствените си чувства. Долната кучка, която използва всякакви методи за да унищожи противниците си, вярвайки, че всички са нейни противници. Лошият герой в  „Игра на тронове“. Злодеят на света. Да, Церсей Ланистър е всички тези неща. Но това, което е убягнало на публиката, е че тя е свръхчовек.

Церсей изпитва истинска любов. Връзката ѝ с Джейми е абсолют. Две извратени чудовища, слети в едно отвъд края на вечността. Две остриета от черен кристал, покрити с кръвта на любовта. Когато те двамата се погледнат, светът престава да съществува.

На предателите, които се опитаха да ги разделят и да превърнат Джейми в русия Джон Сноу, заявявам: Аз не ви го давам. Церсей Ланистър не ви го дава. Джейми и Церсей си принадлежат с всяка фибра от тялото си и всякакъв друг сюжет е мръсна лъжа.

Церсей обича децата си. Тя е майката дракон, готова да изпепели всеки град в Уестерос, за да подсигури бъдещето им. Но въпреки че бе отдала живота си на това да ги защитава, тя бе достатъчно силна да загуби и тримата.

Джофри. Няма друг на света, чиято душа да е в състояние да обикне истински Джофри Ланистър. Това гнусно, зло изчадие на смъртта, лишено от всичко човешко. Представете си само величието, което е необходимо, за да обичаш такъв човек. Церсей има смелостта да погледне най-ужасяващото създание в очите и да види единствено любов.

Марсела. Въпреки любовта си, Церсей бе успяла да приеме, че трябва да се раздели с дъщеря си за много дълго време. За съжаление така и не получи шанс да разговаря с нея отново. Церсей осъди на бавна и мъчителна смърт онези, които ѝ отнеха Марсела. Но какво друго имаш правото да очакваш, след като си убил дъщерята на Церсей Ланистър?

Томен. Да, Церсей знаеше, че Томен няма да понесе смъртта на Марджъри и въпреки това я уби. Но това съвсем не означава, че не обича сина си. Церсей просто разбра, че онова, което е прекалено слабо да оцелее, ще умре.

Церсей не желае да направи света по-добро място. Тя не се интересува от проблемите на хората. Не ѝ пука за развитието на човечеството. Тя иска да живее. Да живее така, като живее свръхчовекът – свободна, обичаща и с гордо вдигната глава.

Религиозните фанатици се опитаха да ѝ попречат, но само затвърдиха силата ѝ. Когато се наведе да пие вода от пода на килията си, се превърна в богиня. Походът на срама бе ритуалът, с който тълпата падна в краката ѝ. Гола, горда и влюбена, тя вървеше неотлъчно към свободата си, въпреки цената, която плащаше на всяка крачка. Стоманената воля на личността се сблъска с грозотата на тълпите. И личността победи, разцъфвайки по-красива отвякога. Церсей доказа, че когато великите падат, земята трепери от възхищение.

Церсей заслужава да седи на Железния трон. Не защото е неин по-право, а защото го е спечелила. Избрала го е, борила се е за него с всички сили, страдала е за него и го е почувствала във вените си. Железният трон ѝ принадлежи, защото всеки път, когато е падала по пътя към неговото завладяване, е превързвала раните си и е продължавала напред.

След края на седми сезон, Церсей се намира в ситуацията на живия човек в съвременния свят. От едната страна са мъртвите маси, чиято единствена цел е да превърнат и останалите в мъртъвци, а от другата са мръсните нищожества, които са си присвоили драконите, принадлежащи в сърцето ѝ.

Церсей знае, че няма място за компромиси. Всичко или нищо. Това е достойният избор.

Тя, която иска себе си. Тя, която обича безмилостно. Тя, която се ръководи единствено от собствените си правила. Тя е самият живот и само нейният пулс кара слънцето да изгрява над Железния трон.

 

 

 

 

 

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.