Светът не е туристически обект

Чудите се как да унищожите света? Нуждаете се от дискретен начин да опорочите всичко свято? Това е вашето време. Вече не се налага да горите картини, да разрушавате градове или да умъртвявате природата. Достатъчно е просто да ги превърнете в туристически обекти.

В миналото унищожителите са имали достойнство. Те са били жестоки и безскрупулни, смазвайки всичко красиво. Но скръбта ни винаги е носела печата на гордостта от истинската загуба. Сърцата ни са се трошили на парчета заедно със скулптурите на ренесанса, скелетите ни са рухвали със смелостта, с която са падали храмовете ни, душите ни са кървели като реките, чиято посока е била променяна.

Днес всичко това е забравено. Нападатели не съществуват и красотата не бива смазвана. Тя просто се разтваря сред стадото от кравешки погледи.

Могъща планина обшита с плътни, тъмнозелени гори и притихнала вечност. Какво място имат тук стълбищата? Кому са нужни табелите, електрическите стълбове и хижите? Защо някой би поставил жизнерадостната светлина на лампите там, където царува хладен мрак? Какво право имат лигавите тълпи, дошли единствено да замърсят святото с невиждащите си очи, да стъпват по величествената гръд на планината?

Тъмносиньо море с топли води, гладки като стъкло или вледеняващ грохот, отварящ съзнанието. Нима тук имат право да плават лодки с цветни знаменца? Нима смехът на безотговорните може да се носи сред непристъпните дълбини? Нима ще позволим на обективите да внасят посредственост сред необятната синева?

Златистите смъртоносни пясъци на пустинята. Шедьоврите на ерозията. Гневът на вулканите, дивия дух на джунглата, безкрая на полетата. Хората нямат способността да видят всичко това и следователно не би трябвало да го гледат. Масовият човек се е отказал от връзката си с природата и всеки контакт с нея е евтино лицемерие. За него ливадите са места за пикник, заснежените върхове са фон на десктопа му, а поляните с цветя повод за селфи.

Природата изисква абсолюта на една-единствена душа. Туристите не принадлежат там, където свръхчовекът се среща с душата си.

В замъците трябва да влизат единствено крале. Съвременните хора не заслужават честта да стъпят в сграда, построена с достойнство и талант. Те нямат право да поемат въздух във вътрешността на катедралите или да плъзгат погледа на посредствеността по ангелите, изваяни на стените им. Техните устни не могат да произнасят имената на дворците, които са били строени от личността.

Геният няма стойност, ако не можете да се насладите един на друг насаме. Всичко от звездите, през утрото над Париж до Ниагарския водопад и пирамидите в Египет, индивидът трябва да изживее сам. Очи, които виждат истината, не трябва да гледат наравно със слепците.

Светът не е туристически обект, а светилище.  И това е свят, който се нуждае единствено от самия себе си. Нито слънцето, нито извивките на белия мрамор имат нужда да бъдат видени. Сталактитите умеят да пазят тайните си и това не им тежи. Картините, които сега висят в музеи за масови посещения, не държат да споделят красотата си с онези, които не могат да я разберат. Абсолютът съществува заради собствената си същност. И все пак, ако някога реши да бъде споделен, той се разкрива само пред онзи, който може да изживее вселената му истински, сам и безграничен.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.