Човек трябва да се радва на дребните неща в живота

Поредната народна мъдрост, поставена удобно в главите ни, за да осветява пътя ни към самоубийството.

Като повечето твърдения на обществото и това е грешно на повече от едно ниво.

Първо, човек не трябва да се радва на дребните неща в живота. Човекът трябва да търси великото. Огромното, онова, което му е невъзможно да обхване. Да се стреми към все по-далечни земи и по-високи върхове, докато краката му не отмалеят, неспособни да следват буйния устрем на волята му. Човекът е гигант. И като такъв той се вглежда в гигантското.

Второ, човек не трябва да се радва и на големите неща. Радостта е приятна и градивна емоция, която показва, че детето в нас все още е живо. Но тя няма място в царството на дълбоките чувства. Истината не предизвиква радост. Тя поражда опустошително страдание и болезнено щастие от това, че си жив. Могъщите сърца не радват никого. Те унищожават и създават със силата на любовта.

Но в това изречение се крие и далеч по-опасна отрова. И тя е в нещата, които хората са избрали да наричат „дребни“. В човешкия живот няма дребни неща. Да си благодарен за здравето си, е съвършенство. Да имаш възможност да се посмееш с децата си, е незаменимо. Да отвориш очи сутрин е абсолют. Дори начинът, по който парчетата от счупена чиния се разпиляват по линолеума, може да преобърне живота ти завинаги.

Малки неща има само там, където са малки хората. За живият всичко е вселена, творяща собствения си безкрай.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.