Финалът на седми сезон на „Игра на тронове” – висш пилотаж в малоумието

Мъртвите са на прага на кралството ни и ние трябва да намерим начин да спасим живите. И в този момент Джон измисля гениален план: Да занесем зомби на Церсей. Може би в пародийната версия на сериала този сюжет щеше да свърши работа, но тук трябва да се замислим на колко нива той нямаше смисъл.

Най-важният фактор е, че за Церсей нищо няма да се промени, дори да повярва в съществуването на Нощния крал. За нея отново по-заплашителният враг ще си останат Джон и Денерис и нейният приоритет пак ще бъде да унищожи тях. Освен това, Церсей Ланистър би предпочела свят на мъртвите без Железен трон, отколкото свят на живите, в който тя не седи на него. Не е ясно защо Джон прие за даденост, че Церсей е хуманист, на когото му пука за оцеляването на човечеството. Церсей се интересува единствено от собствената си съдба.

Второ, решението 5-6 човека да отидат зад Вала да отвлекат едно зомби от стохилядна армия не изглеждаше като брилянтен стратегически ход. Какъв беше шансът да се върнат живи? Нулев. Рискът да загубиш някои от най-ценните хора във войната не се оправдава от минималния шанс да привлечеш съюзник, който ще ти забие нож в гърба при първа възможност. Освен това, колко точно време загубиха с това пътуване? Защо Денерис ги пусна, щом не вярваше, че има мъртъвци? Джон наистина ли остави Севера и целия свят на произвола, отивайки на обречена мисия? Това са доста въпроси, които героите трябваше да си зададат.

Сега да се пренесем в самите събития зад Вала. Първо, трябва да отбележим кой точно тръгна. Джон, Джора, Хрътката, Тормунд, Берик, Торос и Гендри. Трудно е да се определи дали нелепостта или скуката надделява. Няма как да пропуснем и сър Давос, който драматично остана назад, за да не ги бави. Пътуването беше осеяно с напрегнати диалози, като например този за синонимното гнездо на думата „пенис”. Все пак, кой не би постъпил като Сандър и Тормунд и не би се отдал на дълбокомислени разсъждения, когато отива на почти сигурна смърт. Междувременно, минусовите температури не направиха впечатление на никого и те спокойно се разхождаха без да покрият главите си.

Идиотизъм от върховна величина беше и поведението на Нощния крал и подчинените му. Когато обградиха Джон и приятелчетата му, техният план беше да… стоят. Никой не се опита да ги убие от разстояние, Нощният крал не ги замери с ледено копие. Нищо. Но, когато зомбито забеляза, че камъкът не пропада в леда, тръгна напред. Човек трябва да се запита как скелет без нито един неврон успя да направи логическата връзка, че ако камъкът не пропада в леда, значи е безопасно да се мине? Нямаше да е странно, ако Нощния крал им бе дал знак да вървят, но… не стана така.

Зомбитата не могат да плуват, а Нощният крал няма власт над водата. Така ли? Върховен леден магьосник не може да замразява водааа…Интересно. Някой трябва да провери предпоставките си. В това няма абсолютно никаква логика, а и просто е глупаво да дадеш на мъртвите два елемента, които са тяхна слабост – огън и вода. Можем да очакваме в следващия епизод да се окажат алергични и към атмосферата и просто да изпопадат и да измрат. И сякаш всичко това не е достатъчно тъпо, серията завърши с подводно парти за рождения ден на Визерион. Как се гмурнаха, след като не могат да влизат във водата? Откъде намериха вериги, за да вържат дракона? Сигурно Нощният крал е претопил броните и мечовете на убитите от него през годините с магическия си огън… Вече и това едва ли би учудило някого.

Отношенията между Нощния крал и Джон също се сдобиха с неочаквана развръзка. След като години наред ни убеждаваха, че армиите на мъртвите преследват Джон, защото водачът им има особено отношение към него, Нощният крал просто остави Джон да потъне в ледената вода и да умре. Смислено. Как Любимецът Сноу успя да изплува също остава загадка, а следващите мигове отново повдигат дилемата – кое от двете е по-тъжно. Това, че един мъж на кон с огънче в ръка може да забави хилядна армия, или фактът, че Джон пропусна да умре от замръзване. Възможно е просто Старките да са имунизирани срещу ниските температури, но засега това не е казано никъде, така че си остава недомислица.

След като пет книги и шест сезона чакахме Джон и Денерис да се срещнат и да се влюбят, най-накрая това се случи. Да видим как точно протече романса на века. Действие първо: Джон и Денерис се виждат за първи път. Действие второ: Джон и Денерис обсъждат как той да се обръща към нея. Действие трето: Джон и Денерис правят евтин секс. Всъщност, това, че те са влюбени един в друг, научихме от Тирион и Давос.

След всички терзания, които преживяхме, очаквайки най-противната любовна история в литературата, наистина ли тя не беше дори достатъчно лигава? Къде беше първата целувка? Къде бяха несподавените викове: Денерис, обичам те., Джон, и аз те обичам. Къде беше сцената, в която той ѝ спасява живота, като застава между нея и Нощния крал? Нямаше такива. Джон и Денерис заслужават противна сладникавост, а не напълно нищо.

Трябва да им се признае, че и двамата не пропуснаха да стигнат до дъното на собствената си жалкарщина. Когато Денерис стоеше на кулата и гледаше в пустошта зад вала, някои от нас наивно си помислиха, че тя тъжи за Визерион. Но, не. Долното нищожество чакаше Джон. Загубата на дракона ѝ изобщо не ѝ беше направила впечатление.

Джон, от друга страна, реши да признае Денерис за своя кралица и да предаде себе си, честта на семейството си и Севера. Джон Сноу не предава тези, които са му гласували доверие. Семейство Старк никога отново не би навело глава пред семейство Таргариен. Севера е горд и свободен от всяка чужда власт. Тези неща бяха сметнати за подробности. Но сериалът така и не ни показа сцената, в която Джон коленичи.

Във финала на този най-напрегнат и най-очакван епизод на най-зрелищният и най-непредвидим сезон… не се случи нищо. Всички главни герои бяха на едно и също място по едно и също време и никой не умря? Това не ми звучи като Игра на тронове.

На срещата в Драконовите ями присъстваха множество герои, без които този епизод би бил невъзможен. Как бихме могли да чакаме до следващата година, за да разберем какво ще си кажат Подрик и Тирион? Как щяхме да спим спокойно без размислите на Брон и драматичното сдобряване между Бриен и Хрътката? Не, предпоследният сезон на „Игра на тронове“ не може да завърши без тези ключови сцени. Достатъчно тежко беше отсъствието на Месанде в последния епизод и макар той да започна със Сив червей, това нямаше да бъде достатъчна утеха, ако не бе подкрепата на Джора, който се появи, за да направи нищо. Питам се кое от двете е по-безсмислено – Джора да оживее и да се завърне при Денерис, както и стана, или да умре отвъд Вала, правейки тъпотия, за да запълва екранно време?

Но най-важното бе, че великият план все пак бе изпълнен и зомбито бе доставено в Кингс Лендинг. Церсей, Джон и Денерис ще разговарят заедно за първи път. Само една грешна дума и всичко може да отиде по дяволите. Атмосферата не може да бъде по-обтегната, напрежението се е вселило в гърдите на всички. И отново тук двете кралици отстъпиха място на по-важните герои – в случая, Юрон Грейджой. Юрон започва най-важната среща в сериала и към него се присъединява не друг, а предателят Тирион. Защо не, като се има предвид, какви диалози гледахме до преди малко. Драматичните моменти включваха, разбира се, и дългоочакваната среща между Хрътката и Планината. Тя се ограничи до пет секундна размяна на погледи и дълбокият коментар какво са му направили. Стига им толкова, все пак трябва да остане повече време за Брон.

Но сред катастрофите, доминиращи финала на сезона, един герой остана напълно съвършен. Церсей Ланистър. Тя се държа чудесно по време на цялата среща между двете кралици, а погледите ѝ бяха страхотни. Всеки път, когато погледнеше към Джейми, Тирион или Денерис, очите ѝ казваха директно онова, което мисли. А то, поради нелепостта на ситуацията, винаги беше – „Сериозно?!“.

Но Церсей се представи отлично и на глас. Първоначално изживявайки ужас от размера на драконите, тя бързо се окопити и с присъщата ѝ деликатност успя да намекне на Денерис, че е закъсняла. Беше изключително разочароващо, че на слизане Денерис не се спъна и не си счупи врата. Ето това би било шокиращ обрат. Но не стана така, а каменната физиономия на Церсей изрази всеобщото разочарование.

На това, че армиите и народа ѝ ще се превърнат в зомбита, Церсей просто отвърна, че за повечето от тях това ще е подобрение. Право в целта. Разбира се, както всеки път, когато личността каже истината в най-чистата ѝ форма, тълпата реши, че е шега.

А за финал тя ни дари с очарователна доза цинизъм. „Аз знам, че синът на Нед Старк ще удържи на думата си.“ Ах, какъв трогателен морален призив. И то тъкмо от жената, която уби Нед Старк чрез жалко предателство. Как да не я харесваш?

Естествено, Церсей обеща да им помогне в борбата срещу мъртъвците, без да има никакво намерение да спази обещанието си. Все пак това е Церсей Ланистър и всякакво друго действие от нейна страна би било налудничаво. Тя знае, че Джон и Денерис са също толкова мъртви, колкото и Нощния крал и възнамерява да остане между живите. Някъде беше вметната и глупостта, че тя е бременна, но… едва ли.

След като всички долни натрапници си бяха тръгнали от Кингс Лендинг, Церсей трябваше да обсъди очевидното си решение с Джейми. Тогава обаче той ѝ отправи едно неочаквано обвинение: „Но, Церсей, ти си себе си.” Според създателите на сериала, човекът, който я познава още от утробата на майка им, и който я обича повече от всичко на света за това, че тя е такава каквато е, не се беше досетил, че тя няма да подкрепи Джон и Денерис. За Церсей мъртвите нямат значение. Тя мисли единствено за себе си и Джейми, а честно казано, в момента това изчерпва истински живите. Идеята, че той може да си тръгне от нея в такъв момент, е отвъд всяка нелепост. Джейми застава до Церсей, готов да победи всичките им врагове, както и във всяка друга битка.

В последният епизод имаше още един безкрайно вълнуващ сюжет – преживяванията на Тион Грейджой. Образът му щеше да остане ощетен, ако нямаше половинчасов диалог с Джон, който да му прости и да му даде наставления за бъдещето. Тион, вдъхновен от този разговор, реши да промени живота си и да спаси сестра си. Но се оказа, че никой друг не го подкрепя. Ето защо той трябваше да се бие, за да защити решението си. Боят беше неравностоен, но никой не предполагаше за тайната сила на Тион. Това, че Рамзи го беше лишил от някои части на тялото му, беше ключово за това той да победи и да си спечели правото да тръгне срещу чичо си. Сега знаем, че ще има поне един достоен сюжет да застане редом до Месанде и Сив червей и завръщането на Мелисандре.

За да си починем от неистовите драми в Кингс Лендинг и Драгонстоун, епизодът ни пренесе за малко във Уинтърфел. И то за да кулминира по отношение на малоумието си. Питър Бейлиш – Литълфингър бе човекът, заради който се състоя целият сюжет до тук. Той инициира войната, той настрои Ланистър и Старк едни срещу други, той лавираше и си проправяше път нагоре между армиите на големите лордове и стремежите за власт на най-могъщите хора в кралството. Този човек бе убит от две малоумни хлапачки, които дори не могат да осъзнаят размера на гения му.

„Аз съм най-способният зъл гений, който няма нищо, но ще се издигне само благодарение на ума си. Аз ще манипулирам всички и планът ми ще върви безпогрешно, докато вече съм много близо. Но точно тогава ще се появи едно магьосниче, което ще каже на лиглата и психопатката, че съм лош, и те тримата ще ме убият.” НЯМА такъв сюжет. Това е не просто несериозно, но и обидно за всеки зрител.

Литълфингър беше близо до целта си, но не достатъчно близо. Неговата заветна цел беше да седи на Железния трон и все още нямаше скорошни изгледи да го направи. Той със сигурност имаше план, който щеше да му донесе короната, но ние дори не успяхме да видим този план до край.

Друг притеснителен момент е това как протече самото убийство. Когато осъждаш благородник на смърт, не изпълняваш присъдата две секунди по-късно в средата на голямата зала във Уинтърфел. Когато си от семейство Старк, ти осигуряваш достойна смърт на враговете си. Не оставяш кръвта на предател да се лее в същата стая, където ти и наследниците ти ще управлявате в идните години. Освен това, всички лордове на Севера, които така кротко наблюдаваха сцената, би трябвало да се притеснят от това, че малката дъщеря на Нед Старк екзекутира хора по този начин. Вместо това, те почти ѝ ръкопляскаха.

Междувременно, дългоочакваното разкритие за миналото на Джон Сноу най-после се случи. И, както повелява логическото мислене, фрапиращи разкрития за главния герой се правят в диалог между никой и никой. Бран каза на Сам, че Джон всъщност е Егон Таргариен. Защо не.Чакам в следващата си любовна сцена Месанде и Сив червей да ни разкрият самоличността на Нощния крал, а накрая Джора да седне на железния трон.

Освен това въпросното разкритие съвсем не въздига Джон, както се опитаха да ни внушат. То просто унижава Таргариен. Най-великият род живял някога е принизен до Джон и Денерис – две банални кухини. И като говорим за принизяване на велики родове, да хвърлим поглед и към Старк.

Санса, която от безгръбначно нищожество премина в жестоко безгръбначно нищожество. Ария, която стана безскрупулен убиец в името на…нищо. И Бран, който вече не си спомня собствения си Аз. Ето докъде стигнаха потомците на великите Кейтлин и Нед Старк. Има нещо изключително тревожно в това, че в песента за огън и лед, сега се пее за безличност и духовна смърт.

Дойде ред и на падането на Вала. Наистина ли го съборихме за три минути? Великата осемхилядна магическа стена, която никой и нищо не може да прекоси. Легендарната бариера между двата свята просто бе срината между другото, сякаш е дребна и незначителна подробност. Това е пълен абсурд. Не може седем сезона да разказваш легенди за Вала и да го превърнеш в основополагаща величина за света на „Игра на тронове“, а накрая просто да го сбуташ в някаква си жалка триминутна сцена. Сриването на Вала заслужаваше самостоятелен епизод, но явно боят между Тион и никой беше далеч по-важен.

Когато диваците се опитаха да го преминат, отделихме цяла една серия на това как се бият с Джон, което в крайна сметка не доведе до нищо голямо, но сега, когато основите на филма бяха променени с действие, което предопределя цялото развитие на последния сезон, няколко кадъра се оказаха напълно достатъчни.

Начинът по който се срути също беше абсурден. Долетя дракон, избълва огън и…това беше. Можеше Нощния крал да прелети от другата страна, да избие всички и да отвори портите. Можеше да има огромна батална сцена в която хората отбраняват Вала, а мъртвите го атакуват с всичките си оръжия. Но не. Трябваше да бъде малоумие. Наистина ли нито един главен герой не бе свидетел на падането му? Докато най-мащабното събитие в живота им се случваше, всички бяха на другия край на Уестерос, обсъждайки времето на чаша чай. Публиката вече бяха притаила дъх, очаквайки по време на разговора им мъртвия Визерион просто да прелети над главите им и някой да го посочи с пръст.  Валът е един от главните герой и неговото унищожение изискваше минимум един час на драматични сблъсъци и неочаквани обрати. Всичко останало е обида към сериала.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.