Дискриминацията не съществува

Дискриминацията. Слушаме за нея непрекъснато и отвсякъде ни втълпяват, че тя е един от най-големите проблеми на човечеството. Взимайки предвид факта, че дискриминация няма и никога не е имало, ще се осмеля да предположа, че този проблем не е от най-страшните.

Расизмът е мит. Виждаш хора, които са безпомощни пред силата ти и решаваш да властваш над тях. Това не е расизъм. Ако завоевателите бяха намерили бели племена, щяха да заробят тях и да използват бели роби. Ако негрите бяха създали по-силната цивилизация, щяха да продадат белите в робство по абсолютно същия начин, по който белите са го направили с тях.

Потисничеството на расовите малцинства не е расизъм, а война срещу индивидуализма. То създава идеята, че личността е длъжна да ограничи себе си до една-единствена раса и да се влачи в краката на конформистите.

Сексизмът е илюзия. Смазването на женския пол и хвърлянето му на дъното в продължение на векове, не е защото някой е сметнал жените за неравностойни на мъжа. Просто един от двата пола е трябвало да бъде потиснат, за да може отношенията на власт и подчинение да изместят любовта. В миналото, когато физическата сила е имала огромно значение, е било по-лесно за властващия пол да се обяви мъжът. И това е всичко. Никой никога не е смятал, че жените са по-тъпи или по-повърхностни от мъжете. Ако хората вярваха в това, нямаше да се наложи да се изгражда цяла система, която да го внедри в подсъзнанието им.

Потисничеството на жените не е сексизъм, а война срещу индивидуализма. То иска да ни внуши, че личността трябва да ограничи себе си до мъжкия пол и е неспособна да премине тази бариера, което отнема свободата ѝ и я принуждава да се влачи в краката на конформистите.

Хомофобията е лъжа. Обществото никога не е имало проблем с това, че хора от един и същи пол се обичат. Обществото има проблем с това, че хората се обичат. Да, хомосексуалните са били горени, убивани и заклеймявани заради смелостта да изпитват любов. Но нима не е било така и с всички останали? Само се огледайте. Цялата човешка история е забрана на хетеросексуалните да се обичат истински.

Потисничеството на хомосексуалните не е хомофобия, а война срещу индивидуализма. То създава идеята, че любовта е ограничена емоция, която съществува в подчинение на обществените норми.

А най-голямата заблуда е тази за потисника. Лошият владетел, който дискриминира всички останали. Хетеросексуалния бял мъж. Управляващият. Хетеросексуалният бял мъж никога не е имал повече права от останалите и никога няма да има. Също като всички други от него се изисква да отговаря на предварително зададен модел и да продаде душата си в името на обществените интереси.  Както и на всеки друг, на хетеросексуалният бял мъж също е забранено да бъде личност. Който е най-високо в Системата, е най-ниско в нея, тъй като за да направиш хората зависими от теб, ти също трябва да станеш зависим от тях.

Дискриминацията не съществува. Съществува единствено войната между Личността и колективистите. Мъждукането на масите е едно безкрайно боричкане за власт, в което никой не може да бъде себе си. Всеки, който някога е обичал, е бил преследван безмилостно. Дискриминация може да има само там, където има права. Но права не съществуват. Всички се раждат свободни. Останалото е въпрос на сила.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.