Романтичната любов на Скарлет О’Хара – Рет Бътлър или Ашли Уилкс?

„Отнесени от вихъра” е известен като роман за любовната история между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър. Такава любовна история няма. Рет не изпитва любов, а Скарлет знае, че обектът на любовта ѝ трябва да е достоен за нея.

В продължение на 1200 страници Скарлет О’Хара неизменно твърди, че обича Ашли Уилкс. В същото време, тя настоява, че не е влюбена в Рет Бътлър. В последните 15 страници, Скарлет заявява, че чувствата ѝ към Ашли са били една илюзия, а самият той е безхарактерен негоден за нищо страхливец. Тя осъзнава, че винаги е обичала Рет и иска оттук нататък да бъде с него. Така ни представя историята Маргарет Мичъл. Нека проверим дали е права.

Ашли обича Скарлет, но осъзнава, че двамата заедно ще са нещастни. И е напълно прав. Не всяка свръхлюбов е подходяща за брак. Среднощният гръм и бавно заблатяващата се вода не се срещат. Но във взаимното им съзерцание се крие чиста и ненакърнима обич.

Ашли вижда решителността и смелостта на Скарлет и винаги ги насърчава. Той осъзнава, че тя има борбеност и сила, каквито той никога няма да притежава. Затова ѝ се възхищава и я оставя да оформя сама нови пътища сред изгорената пустош на Юга. Той вижда бурята в душата ѝ и се оставя да бъде просто прашинка в нея, но не се опитва да я спре.

Ашли осъзнаваше най-дълбоката същност на Скарлет – връзката ѝ със земята. Именно жестът, с който той сложи топката червена земя в ръката ѝ, я направи несломима. Ашли видя в глината парче сила, каквато той отдавна бе изгубил, но успя да я покаже на Скарлет и да спаси нейната. Ашли знаеше, че Тара е по-достойна за любовта на Скарлет от самия него. И ѝ помогна да направи правилния избор.

Ашли видя красотата в ръцете на Скарлет. Той знаеше, че всеки мазол по тях отразява по един кратер в душата ѝ и по един миг на героизъм. Той осъзнаваше, че именно тези ръце показват най-дълбоките прорези и най-светлия блясък в личността на Скарлет. И че те са достойни за най-чистата и прекланяща се любов. Той видя свръхчовека в Скарлет, когато тя изправи рамене с достойнство, след като последната ѝ илюзия за щастливо бъдеще се бе сринала. Той я познаваше, възхищаваше ѝ се и я обичаше.

Скарлет премина през повече от десет години на непрестанни изпитания, благодарение на любовта си към Ашли. Всяко нейно действие – от сватбата ѝ с Чарлс, през бягството от Атланта, до управлението на дъскорезниците – беше мотивирано от тази любов. Седемнайсет-годишната Скарлет беше разглезена хлапачка без каквато и да е забележителна черта в характера си. Освен едно светло петно от чистата и всеотдайна обич към Ашли.

Щом не можеше да има Ашли, Скарлет щеше да се погрижи всички останали да страдат. И това щеше да е постъпката на всяка друга лигла с наранена гордост и илюзии за любов. Само че всяка друга на нейно място, щеше да хлътне по някой от красивите офицери и да забрави за Ашли още преди той да се е прибрал в отпуск. Скарлет не го направи. Любовта ѝ устоя на отказа, разочарованието, ревността, изкушенията и раздялата. И върху нея не бе хвърлена дори една сянка на опорочение.

Скарлет обеща на Ашли, че ще се грижи за Мелани, докато него го няма. И това обещание я преведе през смъртта на целия ѝ свят и я накара да се изправи сред руините му като свръхчовек. На Скарлет не ѝ пукаше за Мелани. Тя искаше да си тръгне. Тя не просто трябваше да избави Мелани от армиите на Севера, но и да изроди бебе. Скарлет преодоля себе си. За една нощ тя надмогна цялата си слабост и повърхностност, за да добави един тежък нюанс на мрака в очите си. И всичко това тя направи заради думата си към Ашли.

Скарлет бе принудена да живее само със спомена за Ашли години наред. Тогава представата ѝ за него не рухна. Но после той се завърна и любовта им срещна още по-голямо изпитание – присъствието му. Обичта ѝ устоя и на това. Тя виждаше, че Ашли не е борбен, не се справя с работата, и дори на моменти е малодушен. Но нищо от това не можеше да накърни святата светлина, която тя виждаше в него.

Оттам нататък, разочарованията продължиха. Ашли не ѝ помагаше в дъскорезниците и не се научи да различава дъските. Той не защити нито Скарлет, нито Мелани, когато обществото бе готово да ги смачка. Но тогава Ашли не беше нищо различно от себе си, или поне от безжизненото си, смачкано аз, завърнало се от бойното поле. Въпреки това, след всички тези години любовта си беше още там и Скарлет за първи път обърна внимание на доверието, приятелството и топлотата между тях.

В последния си разговор с Ашли в книгата, Скарлет внезапно осъзна, че не го обича. Тя стигна до там, че да си помисли за него като за безполезен товар на раменете си. Тя нарече чувствата му към нея похот, като онзи, който Рет изпитва към онази жена Бел Уотлинг. Тя се унизи до крайното дъно, когато започна да обижда Ашли пред Рет. Поне така твърди Маргарет Мичъл. Само че не става така.

Ашли е движещата сила в живота на Скарлет. Да, тя му осигури работа и препитание, но той ѝ даде воля и сила, когато тя най-много имаше нужда от тях. Скарлет беше готова да му даде каквото той поиска, дори когато тя нямаше нищо. И за нея наградата винаги бе само да види лицето му. Ашли познаваше сърцето ѝ и всичките ѝ тайни врати, които тя самата откриваше много по-късно. Да, Ашли остана в сянката на Скарлет, след като тя се превърна в завършен свръхчовек. Но без него, тя никога нямаше да бъде това. За Ашли, Скарлет е последният символ на буйния живот в света. За Скарлет, Ашли е слънцето, което я кара да се изправи, да разцъфне и да изживее живота си в най-ярките си цветове. Това е свръхлюбов.

Рет Бътлър е интересен, забавен, привлекателен мъж с лоша репутацията. Той винаги твърди, че не обича Скарлет, но пък я желае по-силно от всяка друга жена, която е виждал. Все пак, той е привързан към нея и идва да я спаси в Атланта. Само за да може няколко часа по-късно да си тръгне от нея, предавайки с едно решение всичко, до което някога се е докосвал.

За Рет, любовта на Скарлет към Тара е глупавата привързаност характерна за ирландците и просто една досадна черта на характера ѝ, която той е склонен да изтърпи. Той никога не я приема напълно насериозно, а дори и да го беше направил, щеше да го види като второстепенна характеристика. Само че Скарлет О’Хара не съществува без любовта си към Тара. Който не е видял клокочещата сила, стаила се в гърдите ѝ, готова да захранва с живот червената земя вечно, той не познава тази жена. И няма право да претендира, че я обича.

След войната, Рет беше готов да се ожени за Скарлет. Докато не видя ръцете ѝ. Същите онези ръце, които Ашли бе целувал, осъзнавайки дарбата им да крепят живота. Ръцете, което биха накарали всяко биещо сърце да се свие от мъка и да после да избухне в любов. Рет успя да види в тях лъжа, подлост и причина да я отпрати. Той, който разбираше най-добре до каква низост може да падне тя, не можа да я оцени във висините ѝ.

По време на цялата книга, увереният, способен Рет Бътлър не спира да се чувства застрашен от Ашли, който според него притежава само чест и възпитание, но нито едно качество, на което той би се възхитил. Това показва, че Рет всъщност не вярва, че любовта на Скарлет към Ашли е илюзия.  Един човек със самочувствие не би ревнувал и не би имал нужда да доказва превъзходството си над един фалшив образ. Но Рет знаеше, че той не струва повече от Ашли и че Скарлет наистина бе отдала сърцето си на съперника му.

Рет винаги твърдеше, че няма да се ожени за Скарлет. Накрая се отметна от думата си и ѝ направи предложение. След сключването на този брак, Рет Бътлър се зае с превръщането на свръхчовека Скарлет О’Хара обратно в долен червей. Той отричаше всичко свято в душата ѝ и я подлъгваше да се отдава на най-низшите си влечения. Той прокара поквара по кожата ѝ, отрови с морален разврат кръвта ѝ. Превърна я в гниеща развалина на кураж и достойнство.

Рет уби и двете си деца със Скарлет. И причината не беше всепоглъщащата му любов към нея, а безкрайната му слабост. Скарлет падна по стълбите и пометна, само защото Рет не събра сила да я погледне в очите. Бони си счупи врата в резултат на четири години бавно убиване от страна на Рет, който искаше да я превърне в това, в което не успя да превърне Скарлет – крайният продукт на нездрав егоизъм, алчност и порочност. Накрая, Рет отне и третото дете на Скарлет – дъскорезниците ѝ. Мотивът му според него беше, че така я предпазва от беди. Но всъщност дъскорезниците бяха последното материално доказателство за силата на Скарлет и той инстинктивно трябваше да ги унищожи.

В последната сцена Рет обясни, че всяко едно негово действие в книгата се е мотивирало от страха му да не бъде отритнат от Скарлет. Подобно изречение не съдържа нито любов, нито достойнство, нито инстинкт за живот. А според Рет дори неговата велика любов си беше отишла, отнесена от вихъра, като всичко друго в света му.

Отношенията между Скарлет и Рет са изцяло базирани на страх, предателства, унищожение на ценности и потъпкване на личността. Скарлет не обича човека, който непрестанно бе целял да убие и нея и всичко, което някога е било важно за нея. Колкото до Рет… такова същество не е способно на любов.

Ашли или Рет? Връзката на Скарлет с Ашли винаги водеше до растеж, смелост, сила и красота. Тази с Рет причиняваше нищета, разпад, безчувственост и поквара. Маргарет Мичъл създаде една истинска любов и накара самата героиня да я нарече илюзия. После създаде една лъжа, нарече я любовта на столетието и остави героя да каже, че дори тя е била временна. Само че клеветата не подейства. Фалшът на Рет си тръгна заедно с него в забвение. А светлината породена от Скарлет и Ашли още огрява памука над Тара.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.