Демокрацията – антиутопията на съвременния свят

Демокрацията. Върховният символ на просперитет в нашия свят. Демокрацията ни води към светло бъдеще и всички развити страни подкрепят ценностите ѝ. Демокрацията е прогрес, обществена еволюция, стъпка към по-добър свят. Тя е формата на управление с най-голяма свобода на гражданите и позволява на отделния индивид да се развива. Тя е най-добрата политическа система. Поне така ни се казва. Само че демокрацията има два малки недостатъка, които всички удобно са решили да премълчат.

Първия и по-незначителен факт е, че тя е невъзможна. Буквално преведено „демокрация“ означава „власт на народа“. Властта никога не е била на народа и никога няма да бъде негова. Самият израз предполага, че обществото трябва да бъде на върха и всички решения за устройството и функциите на държавата да се взимат групово. Но какво се случва на практика? Единственото, което хората избират, е кой да бъде техен „представител“ във властта. В нито една държава въпросните представители не са задължени със закон да спазват обещанията, дадени преди изборите, нито пък да се придържат стриктно към идеологията зад която са застанали. Следователно народа просто избира шепа хора, които да правят каквото си искат. Дотук с народовластието.

Ако народът е на власт, това означава, че почти всеки един закон в държавата трябва да се гласува с референдум, а парламента да има по-скоро съвещателна функция, отколкото да бъде крайният съдник. Всеки може да види, че това не се случва никъде по света.

Но за да се разкрие изначално грешно зададената схема на народовластието, не се налага да навлизаме в сложни политически анализи. Когато погледне себе си, човек веднага ще забележи, че той не е участвал в определянето на нито един от законите, според които бива принуден да живее. Никой не е искал мнението му при създаването на конституцията, никой не го е попитал дали е съгласен с обществените правила. След това, когато човек погледне останалите, ще забележи, че всички до един също не са участвали в създаването дори и на една дума от основополагащото законодателство. Следователно цялото население живее според правила, определени от група хора, които са мъртви от векове. Власт на народа? Едва ли. По-скоро власт на мъртвите.

Вторият и много по-сериозен проблем  с демокрацията е образът ѝ на бленувана утопия. Тя е измерение без грижи и проблеми, където всеки може да бъде какъвто си поиска. Права, свобода на словото, нови хоризонти за личността. Или пък не. Една от най-големите заблуди в света е идеята, че демокрацията е противоположна на комунизма.

Комунизмът смята, че работническата класа трябва да управлява света. Демокрацията смята, че мнозинството трябва да управлява света, а работническата класа винаги е мнозинство. Комунизмът иска всички да бъдат равни, демокрацията проповядва равенство пред закона. Комунизмът забранява да се говори за идеологии различни от комунистическите, демокрацията забранява проповядването на недемократични идеи. Къде тогава са разликите?

Разликата е в това, че демокрацията е много по-сложна и успешна версия на комунистическата система. Комунизмът заплашва със сила. Той натиска здраво газта, притискайки гражданите в ъгъла. С времето напрежението се покачва все повече и неизбежно всичко се срива. Демокрацията не оказва натиск. Тя гали хората с перце, придвижвайки се съвсем бавно, но неотлъчно към завладяването на всеки ум, който би могъл да ѝ се противопостави.

Комунизмът предлага само колективизъм, което прави останалите избори очевидни и желани. Но демокрацията превръща колективизма в спектакъл. Той съществува в милиони форми и цветове, всеки от които с по-сладък вкус от предишния. Комунизмът е жесток тиранин, който рано или късно събужда презрението на потиснатите. Демокрация е беззащитна жена, която гледа обвинително с насълзените си очи всеки, който е имал безсърдечието да я подмине.

Диктатурите са криели съществуването на идеологическите си противници. Демокрацията с готовност им предоставя сцената. И това е един то най-хитрите ѝ ходове. Никой не би се усъмнил в идеология, чиито основни противници са Ислямска държава и комунистите. Макар и лишена от всякакви добродетели, демокрацията винаги изиграва коза „най-малкото зло“, който гарантира победата ѝ.

Но дори и това не е истина. В миналото светът се управляваше от боговете, после от крале, а накрая на власт дойдоха диктаторите. Сега управлява нищото. Празното пространство е на власт. Никой определя правилата на играта, които няма кой да наруши. Колкото и страховити да са били нещата в миналото, винаги е имало поне един, който да бъде над закона. Който да гледа на масите от високо и да има възможността да надникне отвъд края на хоризонта. Такива хора вече не съществуват. Демокрацията е сивкава пихтия без глава и тяло, чиито кости потрепват, подбутвани от последните умиращи неврони, които са ѝ останали.

Демокрацията е диктатура на бавна скорост. Тя се промъква незабелязано, завземайки все по-голяма част от животите ни. Правителствен контрол навсякъде, подслушване на всички граждани, непрекъснато видеонаблюдение.

Оруел е смятал, че „1984“ е бъдещето на комунистическия свят. Само че демокрацията се оказа много по-добрия метод за реализацията на подобно бъдеще. Демокрацията е  чудовищна антиутопия, а стремежът към нея ще доведе до края на човечеството. Вселена, в която всеки служи на някой друг, който пък служи на следващия. Копия на копията, които отдавна са унищожили оригиналите. Свят без личности, където мнозинството е единствената величина. Това е светът, който хората днес наричат „прогресиращ“.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.