Всяко изречение трябва да започва с „Аз”

Всяко изречение трябва да започва с Аз. В противен случай то няма добавена стойност и е напълно безмислено.

С всяко изречение човек трябва да оставя собствения си знак върху света. Аз създавам реалност. Аз разширявам Вселената с идеите си. Аз ще направя това, за да осъществя себе си. Това са нещата, които имат значение. Твърдения, които носят тези послания, си заслужават да бъдат изречени.

Изреченията, които не започват с Аз са два вида: безлични и себеотричащи. Първите са ненужни, а вторите убиват света.

Времето е хубаво. Небето е синьо. Две плюс две прави четири. Тези неща вече сме ги чували. Няма нужда да се изговарят на глас. Фактите са необходими, но те са там сами по себе си. Човекът трябва да гради над тях чрез собствената си оценка.

Притеснително е, когато водиш 20-минутен разгвор за инсталирането на чипове в мозъците на хората и все още не си разбрал оценката на отсрещния. Обикновено чуваш нещо като: „Да, това се случва.”, последвано от „А сега къде ще ядем?”. Но поне убийството на човечеството е тема, която заслужава одобрение или писък.

Чудесно е, че съществува обективност. Тя е като единствена огромна скала сред свят създаден от въздух. Но с информирането за обективната реалност енциклопедиите се справят достатъчно добре. Фактът трябва да се посочи само когато е нов или когато е тотално неочевиден. А когато личността говори за реалността, тя ще даде оценка поне в аспекта приемам я/ не я приемам.

Но разговорите на обективна реалност са по-малкото зло. Втората алтернатива е да говорим за „другите” или за „нас”. За чуждите или за общите нужди, желания и цели. (Но най-вече за нуждите им.) Докато говориш за това как като безличен човек ще служиш на колектива, темата е безопасна. Ако другите са измислили или направили нещо стойностно, те сами ще го заявят. Човекът в ролята на трета страна може само да изрази преценката си.

Скромността не допринася с нищо за света. Тласната до крайност, допринася за унищожението му. Оставянето на собственото си его и стремежи на заден план може да съвпада със съвременния морал, но вреди на личността и следователно на човечеството. Индивидът съществува, за да се осъществи напълно и всяко отлагане на това е пропиляно време.

Едно изречение трябва да се изговори само ако създава. И, в случай че се чудите – да, всяко изречение в тази статия започва с Аз.

Share This:

One thought on “Всяко изречение трябва да започва с „Аз”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.