„Кръгът“ – краят на света

Всяка точка на света е под видеонаблюдение. Хората са мъртви, личности няма, огромна корпорация контролира всички съзнания. Бъдещето вече е тук.

„Кръгът“ съвсем не е фикция на идните десетилетия. Неговата реалност вече е факт. Обществото владее Земята и само неговите интереси са от значение, а индивидите биват отстранявани моментално. Интересно е обаче какво е посланието на този филм. Той като че ли се опита да се противопостави на убийството на света, но… някак си постигна точно обратното.

Всяка стъпка в сюжета беше пропаганда, целяща да принуди човечеството да скочи в пропаст, хилейки се като бавноразвиващо се.

Започваме с обикновено момиче, което обича да плава с каяк, грижи се за родителите си и има скучна работа. Още тук в Мей няма нищо забележително. Тя е скучна, посредствена и празна. Това е важна подробност, тъй като именно отсъствието на живот във вените ѝ е това, което предопределя отношението ѝ към предстоящите събития.

Празната хлапачка отива на интервю за работа. Там тя заяви, че интересите на индивида и интересите на обществото трябва да бъдат едно и също нещо. Хммм. Любопитно. Взимайки предвид факта, че това никога не се е случвало, смея да твърдя, че Мей е идиотка. Индивидът се стреми към свобода, любов и сила. Иначе казано – живот. Обществото се стреми към ограничения, дундуркане и слабост. С други думи – съществуване.

Следва инструктажа ѝ за същността на работата. Той гласеше „ Твоя отговорност е да се влачиш и да бъдеш стопроцентов червей, а ако успееш с едва деветдесет и девет процента от задачата си, си длъжна да се поправиш“. Тук Мей не повърна. Не зашлеви човека, който ѝ говореше. Не се задави. Не напусна моментално сградата, за да не се върне никога повече. Това доказва, че тя е напълно мъртва. Но да видим как филма ще се справи с убийството на останалата част от света.

Монологът на Бейли беше очарователен. Нека следим всички. Нека управляваме всичко. Така ще знаем, че никой никога няма да извършва престъпления. Разбира се. Когато всичко умре, проблемите ще умрат с него. Лишаваш хората от свобода, любов, воля, достойнство и същност, и нещата се нареждат от само себе си. Колко простичко било. Как не сме се сетили по-рано.

Но това беше едва началото на плановете за по-добро бъдеще. След това на сцената се качи и Мей, за да ни поднесе още по-силна отрова. Тя каза, че тайните са лъжи. Че тайните са това, което прави престъпленията възможни. Добре тогава. Нека нямаме тайни. Нека открито заявим, че същността на човека е да прави нещата възможни, а не да ограничава възможностите. Нека кажем, че само извратено изчадие би се съгласило да живее под видеонаблюдение в името на някаква си сигурност, която дори не е реална, а дори и да беше, противоречи на човешката гордост. Нека си кажем, че обществото е нищо и трябва да си затваря устата, и да си знае мястото, а личното пространство на човека е свещено и неприкосновено. Нека си признаем, че всички проповедници на общественото развитие, на цялостта, на гнусното, токсично „ние“, винаги са искали само едно – да ни видят всички да лежим мъртви в краката им. На Мей тази откровеност ѝ убягна. Тя сподели, че е благодарна на камерите, че са спасили живота ѝ. Невярно твърдение. Мей започна да се дави, защото вече беше предала себе си, каяка и природата си. Камерите не я спасиха. Убиха я. След това тя каза, че се държи по-добре под наблюдение. Лъжа. После стигна дотам, че да заяви, че когато отделния човек не записва собствените си преживявания, той краде от общественото знание и отнема правото на хората да имат достъп до изживяванията на всеки. Тук лъжата е на доста нива и предизвиква силни пристъпи на гадене. Няма понятие обществено знание, хората нямат права, а индивидуалните преживявания на личността винаги ще бъдат напълно недостижими за всички останали.

Бейли не пропусна да се включи със собствените си лигавщини. Парализираният му син можел да изживее карането на каяк или катеренето по планина само като го гледа на видео. Така ли? Отново стопроцентова лъжа. Браво Бейли, отличен резултат. Първо парализираните хора не са представителната извадка на света. Прогреса не се определя от това какво не могат слабите, определя се от това какво могат силните. Второ да бъдеше парализиран не е грешка, която трябва да бъде поправена. Душата има свой собствен път, има цветове от спектъра, които трябва да изживее. Тя е избрала нездраво тяло и следователно иска да има такова. Трето синът му може да изживее всички тези неща чрез духа си. Някои неща са непостижими за тялото, но духът може всичко. Четвърто, когато хората искат да видят нещо, до което нямат достъп в практиката си, могат да гледат филм. Киното е измислено доста отдавна, това би трябвало да е направило впечатление на света. Да гледаш филм е едно, да влизаш в личното пространство на хората съвсем друго. И пето, ако синът му обича истински каяка и планината, ще бъде под достойнството му да гледа на видео как други хора се докосват до тях.

Особено манипулативна беше и врътката с правителството. Нека всички гласуват чрез профилите си в „Кръгът“. Правителството се нуждае от нас много повече, отколкото ние от него. Нека принудим хората да ползват услугите ни. Доводът за това беше „ Е, нали и без това вече има закони, които ги принуждават да правят стотици неща против волята им.“ Тук единственият извод на живо същество би бил „следователно трябва да махнем законите“, но незнайно как нашите герои заключиха точно обратното.

Антитезата беше представена катастрофално. От особените родители на Мей, през досадното мънкане на Тай и Ани, до незначителното присъствие на Мърсър. Типично за демокрацията е да представя противниците си неправилно и манипулативно и това се случи за пореден път. Защо никой не каза, че „Кръгът“ цели да властва на света? И да, имам предвид каза, а не измрънка. Защо никой не посочи очевидния факт, че за да ограничат „престъпността“, технологиите всъщност ограничаваха личността и желанието за живот. Защо никъде не чух формулата, по която се работеше в действителност – има само един начин да се спрат отклоненията от правилата – като се премахне човешкият фактор. Действията на тостерите се предвидими. Чашите не изненадват никого. Нито пък мъртвите. „Има хора – има проблеми. Няма хора – няма проблеми.“  Една прекрасна мисъл на великия хуманист и индивидуалист Йосиф Сталин.  

„Кръгът“ се стремеше към идеалната демокрация – гробище с плочи от розов мрамор.  Но Мей забеляза, че те не се справят достатъчно добре с това. Тя се почувства силно притеснена от факта, че все още има двама души извън Системата. Че още има някой, който не е под наблюдение. Затова побърза да поправи тази грешка. Великият бунт на Мей и Тай завърши с тоталния триумф на „Кръгът“.  След като те двамата разкриха живота и на неговите директори, вече всички бяха в тотално подчинение, а във всемогъщ Бог се превърнаха слепите маси.  И в чест на новата власт на празното пространство, всички осветиха лицето на посредствеността с телефоните си, завършвайки ритуала на апокалипсиса.

В последната сцена Мей плаваше с лодката си, а над главата ѝ летяха дронове. Тя ги поздрави ведро и направи онова, което прави всеки, оказал се недостоен да умре заедно със света – усмихна се.

 

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.