Великият Гетсби – почти най-плитката точка в океана на повърхностността

Разбира се, че това е един от най-влиятелните романи на 20ти век. В него няма герои. Има сенки, които поради тоталаната си липса на дълбочина, биха били върхове, ако не съществуваше дребната подробност, че нямат и висота. Тук няма сюжет. Случва се „нищо”, не предизвиквано от „никой”. Нямаше и послания. Това бяха просто нелепите излияния на автора, който бе точно толкова повърхностен, колкото и героите си.

Джей Гетсби. Човек би си помислил, че, ако ще си измисляш нова персоналност, която не отговаря на истината, би създал една забележителна личност. Главният герой не се беше съгласил с това твърдение. Обикновеният червей Джеймс Гетс се бе преобразил в обикновения червей Джей Гетсби. Метаморфозата не работи така.

Гетсби си мислеше, че е влюбен в Дейзи. Един тотално мъртъв човек не може да се влюби. Един още по-мъртъв човек нe може да е обект на влюбване. Заслепяването от фалшив блясък не се нарича любов. Влаченето на парите и на извратените удоволствия на безгръбначни кръвопиещи изчадия няма как да е романтична самоотверженост в името на това да спечелиш жената на живота си.

Дейзи. Нима някой може да я вини? Тя не отиде на погребението на мъж, когото не обичаше, и който не я обичаше. Нима би могла да стори друго. Тя беше единствено и само себе си. Тя направи недостойния избор. Тя предаде и двамата мъже в живота си. Тя не посрещна последиците от действията си. Това е най-естественото нещо на света. Всяко друго напълно празно същество би постъпило по същия начин.

Също, искам да поправя една заблуда. Този роман не представя разпадането на американската мечта. Той представя същината на американската мечта в най-разпространената ѝ форма. Когато хората заминават за Америка в търсене на „възможности, свобода и щастие”, те имат предвид точно евтини пари, разврат, и плитки връзки. Гостите на Гетсби изживяват своята мечта. Тези хора не са виновни, че не са проявили лоялност и приятелство. Тези качества просто не съществуват в тях. Те са там, докато домакинът угажда на желанията им, а щом партито свърши си тръгват и отиват при някои друг. Защото именно това са техните „възможности, свобода и щастие”.

Може би трябва да обясня защо този роман е почти най- най-плитката точка в океана на повърхностността. За да бъдеш „най” в каквото и да е, се изисква поне малко характер. Тук това не присъстваше.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.