„Отнесени от вихъра“ – Югът

Югът е консервативен. Югът е затворено общество. Югът е изостанал в развитието си. Югът, със своите глуповати привички и слабости, с извратените си представи за морал, с необразованите си робовладелци и примитивизма, с абсолютната си неспособност да разбере каквото и да е от останалия свят. Този Юг накара цялата Вселена да притихне, възхитена от величието му.

Югът е изпълнен с жалкарщина. Всеки е длъжен да се държи точно според обществените изисквания, а правилата нямат чет. Светът е смален до шепа хора и основната величина в живота на отделния човек е одобрението на околните. Господарите не се чувстват никак разтревожени от факта, че притежават други човешки същества и определят съществуването им. Само че всички общества са жалки. Но в жалкарщината на Юга имаше и гений. Аз не бих се сетил, че да се възстановиш бързо след раждане граничи с простащина. Няма да се досетя, че ако жена припадне на улицата, това е опит да ме съблазни. Не бих допуснал, че съществуват хора, за които кобилите никога не се ожребват, кравите никога не се отелват, а и кокошките едва ли снасят яйца. Нямаше да успея да създам толкова много думи и изрази, с които да се избегне цинизмът „бременна“. Югът има въображение.

Югът има велик боен дух. Южняците влязоха във война с много по-силен противник. Това бе една борба срещу бъдещето и срещу реалността, чието приближаване е неизбежно. Но в очите на сигурната загуба, южняците видяха победа. Тяхната вяра не трепна нито за миг. Нищо в тях не позволи съмнението, че достойнството и смелостта ще надвият материалното. Гладни, боси, болни и изтерзани, южняците продължаваха уверено напред, готови да умрат за ценностите си. Югът не се биеше за политически цели. Югът се би за любов. Югът се би за достойнството си. Югът се би за собствената си Вселена.

Югът ражда велики жени. Мъжете бяха тялото на Юга, изпъчило гърди срещу куршумите на Севера, а жените бяха неговото сърце. Без тях фронтът никога не би могъл да съществува. Мъжете им умираха, земите им опустяваха, светът им се разпадаше. Но южнячките нямаха намерение да позволят това. Те поделя дъха си с ранените, за да им дадат сили да се изправят. Те разраняваха устните си, целувайки отломките на миналото и събираха парчетата с изтръпнали от болка пръсти, за да построят бъдещето. Те дадоха всичко, за да спасят света, който обичаха. А когато вече не им бе останало нищо, което да могат да дадат, те даряваха любовта си. Жените на Юга притежаваха стоманена воля.  Те напуснаха сигурността на аристократизма и с готовност нагазиха в калта. Работиха повече от роби, бориха се срещу врага и излъчваха мощ, запазвайки нежността си. Сцената, в която чакаха вестника, ги направи напълно съвършени. Южнячките доказаха, че могат да понесат всичко. Да преживеят всяка болка и да се изправят пред всякакви ужаси в името на своите вярвания. Южнячките са истински жени.

Югът има достойнство.  Величието, с което Югът загуби войната, напълно изличи посредствената победа на Севера. Северът си въобразяваше, че с победата си ще постави Юга на колене, но се провали напълно. Сега южняците бяха още по-достойни от преди. Сега, когато погледите в очите им бяха единствените останки от света им. Когато правата им ги нямаше, но имаха свободата си. Когато богатството им бе отнето, но притежаваха гордостта си. Сцената с бедния бал събра цялата Вселена в себе си. Нямаше ги искрящите прибори и красивите рокли, външният блясък си бе отишъл. Но това само подчерта вътрешния. Южняците не наричаха себе си аристократи, защото притежаваха богатства и власт. Те се наричаха аристократи, защото бяха такива. Защото бяха избрали да живеят като такива и го правеха независимо от обстоятелствата. За тях дори това да ходят с парцаливи рокли бе станало въпрос на гордост, изтъквайки превъзходството си над севернячките, ясно заявявайки, че една истинска аристократка ще превърне всяка рокля в изискана, а дори и най-изисканите рокли не могат да придадат аристократизъм на този, който не го носи в кръвта си. Южняците бяха готови да живеят всякак и да се подложат на пълна мизерия, но не и да изневерят на себе си. Без значение дали бяха на върха или на дъното в обществената пирамида, те живееха само и единствено според собствените си вярвания. Южняците бяха личности.

Но докато Маргарет Мичъл се е осмелила да разкрие тези му качества, то учебниците по история са избрали доста по-различен подход. Изключително интересно беше отношението на южняците към негрите. Чернокожите не бяха на дъното. Никой не ги тъпчеше или биеше, не ги обиждаха на расова основа и в много случаи именно чернокожият иконом на къщата владееше положението и се разпореждаше. Със сигурност е имало и жестоки господари, които са се възползвали от властта си, но „Отнесени от вихъра“ показа другата страна на този свят. В него именно Скарлет бе тази, която плака за негрите, когато севернячките ги обиждаха. В него робите на богатите господари стояха над белите нищожества. В него единствения човек, който се държеше неуважително с негрите, беше Мами.

Войната между Севера и Юга не беше освободителна. Със сигурност робството е трябвало да бъде премахнато, но янките не се интересуваха от това. Те нито знаеха кого освобождават, нито защо. Северът бе дошъл да граби и руши Вселена, за която не знае нищо. И именно северняците бяха тези, които се отнасяха пренебрежително към негрите. Също така би било добре, ако, когато се говори за Ку-клукс клан, някой споменава малката подробност, че негови основатели са Ашли и Мелани Уилкс. Това определено хвърля различен поглед върху нещата.

Югът бе създал свое собствено измерение, в което животът течеше по неговите правила. Югът имаше свои ценности, неразбираеми за всички останали. И Югът отстоява тези ценности с достойнство до последния си дъх.

 

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.