ВСЕКИ е над закона

„Никой не е над закона” – поредното изречение, което хората повтарят с гордост, когато искат да убедят останалите, че всеки е просто поредния роб на Системата.

Законът се издига в култ по две причини: защото отнема личната свобода и защото отнема свободата на другите.

Когато имаш предпоставката, че ще спазваш закона, каквото и да правиш, много от изпитанията в живота ти изчезват. Дали една постъпка е правилна или грешна? Дали трябва да преодолееш себе си и да постигнеш исканото или да пуснеш нещо да мине покрай теб, въпреки че искаш да го задържиш? Когато едната опция е незаконна, вече няма нужда да проявиш характер и да вземеш решение. Достатъчно е да прочетеш текста в член 8 алинея 2.

Разбира се, много хора нямат предпоставката, че ще спазват закона. Когато избират да го нарушат, то е заради дребни повърхностни престъпления като кражби и корупция. Те не са по-свободни от тези, които спазват закона, но първата група все пак започва да точи зъби срещу тях. Защото някой си е позволил да вземе нещо за себе си. Тук законът е средство за отмъщение срещу такива себични негодници. Той ги наказва не толкова за престъплението им срещу конкретен човек, а за престъплението им срещу колектива с проявата на егоизъм.

Култът към закона се въвежда умишлено. Днес целият легален кодекс на света може да се резюмира с „бъдете скромни и смирени хорица и не пожелавайте твърде много”. Но малко по малко примката се затяга. Днес няма лична свобода, утре няма да има лична собственост, а вдругиден няма да има личност. Законно ще е само това, което обслужва интересите на Обществото.

Законът е любимото нещо на обикновените хора, защото е единственото, което, ако се спазва стриктно, наистина би могло да прави всички равни. Смелостта обича само тези с воля. Красотата избира чистите и дълбоките. Абсолютната свобода идва при силните. А законът – той притиска всички в желязна хватка, без да дискриминира по какъвто и да е признак. Той е благословия за посредствените, защото поставя равенството на тяхното ниво, и на тях не им се налага да се опитат да станат по-добри.

Силният човек може да живее без закони. Той има лична морална система, която ще го води при всички решения по пътя му. Той е достатъчно умен, предвидлив и гъвкав, за да се пази сам от тези, чиито морални системи са по-нисши от неговите. Слабият човек не може да оцелее без закон. Той не може да даде оценка на собствените си вярвания и мисли, че те са правилни само ако се споделят от мнозинството. Той би се превърнал или в жертва или в безскрупулен тиранин, защото няма да може да понесе отговорността на абсолютната свобода. Имаме два типа хора, но обществото, както винаги е избрало да се съобрази със слабите.

Законът е напълно безличен и тотално мъртъв. Човекът е жив и е личност. Човекът има собствени ценности и собствен морален кодекс, на базата на които сам решава кое е правилно и кое грешно лично за него. Човекът има способности, които са единственият фактор, който определя какво може и какво не може да направи. Човекът има воля, от която зависи до къде ще стигне през живота си. И всеки човек има тези неща някъде дълбко в себе си, колкото и да се е отказал от тях. Следователно, всеки е над закона.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.