Злодея срещу супергероя – вечният сблъсък

Можем да наблюдаваме войната между тези двама противници във всеки втори филм. И тя винаги е една и съща. Страховит злодей иска да постигне целите си, но се появява герой, който да защити обществото. Първо изглежда, че злодеят ще победи, но накрая доброто взима надмощие и всички заживяват щастливо. Всъщност обаче това не е сблъсък между доброто и злото, а битка на живот и смърт между личността и колективистите.

Злодеят е личност. Той има собствени цели и индивидуални търсения. Той иска да разруши установения ред и да върви към нови хоризонти. Той притежава своя уникална идеология и иска да живее според нея. Злодеят вярва в себе си и иска да оформи света според собствените си виждания. Злодеят се интересува само от онова, което е важно за него, и е готов да унищожи всичко останало. Злодеят изпитва всички импулси, присъщи на живия човек.

Супергероят е обществена пионка. Той е знамето на колективизма, което стои сгърчено на тротоара, неспособно да се развее, отдавайки се на мощта на вятъра. Супергероят няма индивидуални търсения. Той не мечтае и животът му е безсмислен. Преди да получи силите си е напълно обикновен и незначителен. Но веднъж сдобил си със способности, супергероят става многократно по-жалък. Той неизбежно решава да се превърне в защитник на слабите. В пазител на обществото и реда. Единствен смисъл на съществуването му става спасяването на хора.

Злодеят знае защо продължава напред. Той иска себе си и свят, който да отговаря на същността му. Героят не разбира нищо. Той никога не спира, за да се запита дали обществото, което така отвержено пази, изобщо заслужава да бъде защитавано. Той никога не успява да се сети, че хората нямат нужда да бъдат спасявани, защото за да бъдат хора, те трябва да се спасят сами.

Злодеят иска промяна. Той внася нещо ново от себе си във Вселенския спектър. Супергероят се опитва да замрази времето. Той иска да консервира обществото в сегашния му вид, подминавайки факта, че тези, които защитава, са вече мъртви.

Хаосът, който злодеят носи със себе си, има шанс да спаси човечеството, но редът, който поддържа героят, може единствено да го убие. Злодеят е първичното. Той е първопричината сюжетът да се съществува. Героят е само ехото на злодейските стремежи. Без злодеи не би имало смисъл от герои.

Интересно е твърдението, че героят винаги е много смел. Всъщност лошият е истински смелият. Той е този, който застава сам срещу света. Той се бори дори когато няма никакъв шанс. Той умира в името на идеалите си. Героят просто яхва обществената вълна и се носи по течението.

Злодеят неизбежно събужда желание за подражаване у публиката. Все пак той е истински и притежава характер, за разлика от безличния си противник. Но хората са били ловко изманипулирани да вярват, че филмите на тази тематика целят хората да се стремят към злодея и затова го правят по-привлекателен образ от добрия герой. Всъщност е точно обратното. Злодеят е само блян. На хората им харесва да си представят, че са като него, но вътрешно знаят, че никога не биха се осмелили да опитат. Затова и доброто винаги побеждава. Колективистите трябва да знаят, че обществения ред ще бъде съхранен, за да спят спокойно. Докато не се налага да бъдем силни, всичко ще бъде наред. Така че въпреки неизбежните симпатиите към злодеите, в крайна сметка масата винаги се идентифицира със собствения си продукт.

Добрият герой не съществува. Той е само копие на човек, чийто морал се припокрива напълно с пропагандата на колективистите. Той е един от многото и независимо от даровете на съдбата, си остава посредствен и повърхностен. Злодеят е верен на себе си. Той постига целта си на всяка цена и върви неотлъчно по пътя, който е избрал. Злодеят е човек. Злодеят е индивид.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.