Гордост и великолепие в „Отнесени от вихъра”

„Отнесени от вихъра” е сцена на мощта на историята, титаничната гордост на Юга, непреклонима любов и безпощадна чистота. Този роман превръща ужаса в песен, а любовта – в слънце изгряло сред гръмотевична буря. Тук страхът е висша емоция, защото е съпътстван от кураж, достойнство и воля за живот, а аз-ът свети еднакво ярко както в личните трагедии, така и в общата съдба на Конфедерацията.

Югът – това е едно закостеняло общество, водещо се от принципи, чиято нелепост се надминава само от тиранията им. Мъжът трябва да пие, да ловува и да говори за война. Жената трябва да припада, да пищи и да ражда. Мъжът трябва да е галантен към жената, а тя трябва да подхранва самочувствието му. Целият светоглед на всички предтавители на тази вселена са изчерпва с тези правила. Посмелите да ги нарушат, се наказват с изгнание и вечно неодобрение. Но по-лошото е, че обществото има всякакви тайни и хитри капани, които не ти позволяват да ги нарушиш. Всеки опит за поемане на конрол над собствения си живот е спиран още в зародиш.

Този свят щеше да е най-лошото, ако беше изкуствен, фалшив и нетраен. Но той не беше такъв. Той беше истиски и като такъв заслужаваше да съществува. Истиността му си пролича, когато всичките му предпоставки рухнаха, но ценностите му се запазиха. Знатните дами останаха такива, дори без скъпите рокли и порцелановите сервизи. Мъжете останаха джентълмени и без разкошните си къщи и свободата да се самоуправляват. Конфедератските банкноти запазиха ценността си, въпреки че вече не можеха да купят нищо в магазина. Земята все още си беше на плантаторите на памук, дори и да бе обгорена и разграбена.

Югът рухна с грохота на империя унищожена от самото небе. Конфедератите останаха без близки, без права, без домове и без пари. Но с несломимия блясък на достойнството и гордостта си. Само вдигнатата позицията на главите им и непреклонимостта в очите им съдържаха в себе си толкова, колкото и цялото великолепие на миналото им. Тези хора, в тъгата си, мълчанието си и неотстъпчивостта си, бяха титани, които никоя външна сила нямаше да успее да пречупи.

Достойнството на южняците си личеше най-ясно в детайлите. Жените, които чакаха вестника, за да научат имената на убитите, бяха символите на неразрушима сила, построена от пръстите на страданието. Ашли Уилкс остана пленник и доказа, че врагът не може да определи кое е свобода за него. Скарлет О’Хара сломи янките с отказа си да им даде сабята на детето си.  Джон Уилкс, яздещ Нели, е противник пред който всеки янки трябва да замълчи. Биатрис Тарлтън, която бе дала последното живо нещо, което обичаше, вече не можеше да бъде наранена от войната. Мелани Хамилтън показа, че жестокостта не убива благородството, и избра да посади цветя на гробовете на вражеските войници. Джералд О’Хара остана верен на Конфедерацията в сърцето си когато бе загубил разсъдъка си. Бел Уотлинг отхвърли обидите срещу себе си, за да помогне на своите. Индия Уилкс се извини на Рет за грешката си, но му каза, че продължава да го презира, както принципите ѝ изискваха от нея да направи. Доктор Мийд предпочете честта на съпругата си, дори когато истината можеше да коства живота му. Мисис Мийд бе готова да жертва своята чест, за да предпази съпруга си. Мами, Порк, Дилси откриха свободата в това да останат заедно с бившите си господари и да понесат всички бъдещи премеждия. Замъците на Юга си бяха отишли завинаги, но руините му струяха по-силна красота от всякога.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.