Якото и жалкото „Ние“

Колективистите използват думата „ние“  като проклятие, което тегне над човешката душа от хилядолетия. С времето те са я превърнали в синоним на „общество“, закодирайки я като символ на празнотата. Но също както и много други думи, тази принадлежи на индивидуалистите.

Когато две велики стихии се влюбят, те казват „ние“. Когато вълната и скалата се сблъскат с нечуван грохот, те заявяват съюза си. Когато торнадото приеме твърдостта на пясъка сред частиците си, те застават наравно в устрема си, горди от същността си. Когато океанът удави първия утринен лъч в дълбините си, слетите им въздишки остават да трептят над хоризонта.

Обществения морал говори за „ние“, което е лишено от смисъл. Хората непрекъснато търсят принадлежност към някаква група, за да избягат от собствения си Аз. Постепенно те изгубват същността си напълно и се превръщат само в част от множество отсъстващи същности.Така те се оказват затворени в уравнение, където няколко нули непрекъснато се умножават взаимно, отчаяно опитвайки се да постигнат различен резултат.

За живите „ние“ винаги е сбор от едно плюс едно и резултатът винаги е три. Истинското „ние“ е онова, в което и двамата участници запазват себе си, същевременно изграждайки и своя обща Вселена. Личности, готови да се борят рамо до рамо за онези кътчета във Всемира, които съществуват единствено за тях.

За слабите „ние“ означава сигурност, спокойствие, лигавене и ред. В него те виждат спасение от тежестта на изборите си и бягство от нуждата на всяко биещо сърце да следва единствено собствения си ритъм. Ние, безхарактерните, не сме способни на качество, затова залагаме на количеството. Това е мотото на всички общества.

За силните „ние“ означава любов, гордост, свобода и величие. В него те виждат съвършенство, достойно за мощта, която бушува в гърдите им. Ние можем всичко, защото съюзът ни е резултат от свободен избор и всеки един от нас е абсолют.

Когато слабостта се присламчи към друга слабост, резултатът винаги е падение. Когато силата се свърже с друга сила, тя става недосегаема. Когато страхът казва „ние“, дъгата губи цветовете си. Когато любовта казва „ние“ , в изгасналите кратери на вулканите се пръска бял кристал. Когато жалкият човек казва Аз, той казва „ние“. Когато достойният човек казва „ние“, той казва Аз.

Ние сме Абсолютните. И тази дума вече е наша.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.