Личността е върховният съдник

„Ние не можем да съдим.“ Чувам го постоянно и отвсякъде. И докато се чудех колко точно грешно е това твърдение, внезапно установих, че то е съвсем вярно. Да, вие не можете да съдите. Само че Аз мога.

Личността е най-висшият съдник. Тя разделя света на правилно и грешно, на висше и низше, на истина и лъжа. Личността разделя реалността на сечения. Някои от тях изгаря, на други помага да растат, трети създава от самата себе си. Личността казва „Да“ и „Не“, защото само тя има силата да премине отвъд „може би“.

Да мислиш, означава да съдиш. А когато на хоризонта се появи мислещ индивид, всичко останало подлежи на преоценка. Всичко трябва да бъде съдено и да получи своята присъда. Човешкият ум не е огледало, а извор. Той анализира, определя и преоткрива. Мисълта винаги е готова да отхвърли излишното и да посрещне ударите на новото. Всички човешки затвори са били сринати благодарение на това, че някой се е осмелил да се усъмни в истинността им. Че се е осмелил да даде свобода на съзнанието си и да осъди илюзията като илюзорна, а действителността като действителна.

Да обичаш, означава да съдиш. Да съдиш според най-високия стандарт, който си си представял и да заявиш „Ти заслужаваш да те обичам с цялата си душа.“  Няма нищо по-достойно и правилно от това.

А който може да обича и да мисли не просто има възможността да съди, негов дълг е да го направи. Той е отговорен пред себе си и пред света да каже „Стига!“ тогава, когато сърцата отричат собственото си биене и потъват в забвение. Той трябва да отдели диамантите от изкуствените имитации и да създаде пейзаж, който слънцето да огрява с гордост. Той дължи на себе си да се бори докрай за истината независимо, че никой друг не може да я види. Той трябва да се превърне във фанатик на страстта, в убиец на среднощни лъчи, в пустинен трепет, в безумие. Слепите нямат дълг към никого, но когато си видял истината, трябва да извървиш пътя към нея до последната крачка.

В света на обикновените хора присъди няма. Там всеки си има мнение. Силното и здраво тяло не е по-красиво от слабото или деформираното, простащината е равна на логично доказания довод, лигавщината е също толкова важна, колкото и дълбоката емоция. Никой не е лош. Никой не съди. Никой не мисли. Никой не чувства. Дотук добре. Но като че ли липсва още нещо, за да постигнем идеалното общество… Хммм. Какво ли би могло да бъде? А, да. Мъртва институция, която да съди всички. Човечеството е преценило, че тези, които те познават и обичат, нямат правото да те съдят, но онези, които не знаят нищо за теб, а и не им пука, имат. Отново брилянтна логика. Естествената свобода на индивида да управлява Вселената си му е отнета, за да може сбирщина безгръбначни да го съди според морала на колективистите. Разбира се, това е единствения възможен резултат от уравнение, чиято константа е отказът на хората да съдят сами. Не просто глупост, а извращение, обръщащо хората срещу собствената им природа.

Но освен да съди, личността желае и да бъде съдена. И тъй като единствените, които могат да я съдят, са останалите личности, тя ще приеме присъдите им с чест. Най-важната присъда винаги си остава тази, която сам си даваш, но когато един достоен човек съди друг, това е най-висшата проява на уважение. Да го погледнеш в очите и да изкрещиш „Как смееш да не си велик!“ е Абсолют. Да му споделиш болката си от това, че една истинска личност не е постигнала пълния си потенциал. Да му признаеш, че в погледа му виждаш всичко и възхищението ти към него е толкова голямо, че би могло да се изяви единствено под формата на презрение заради това, че Свръхчовека още не е изригнал от гърдите му.

Затова Аз ви казвам да съдите. Съдете бездните, че не са достатъчно дълбоки, съдете битките, че не са достатъчно опустошителни, съдете демоните, че не са достатъчно ужасяващи, съдете страховете си, че са твърде слаби, за да ви предизвикат да ги унищожите, съдете росата, че не е достатъчно чиста и любовта за това, че ви е позволила да дишате. А когато намерите най-великото за вас, него осъдете като Абсолют и го приемете в Душата си. Съдете, за Бога – не, а за Свръхчовека! Съдете!

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.