Тор Рагнарок – Подигравка с живота и смъртта

Тор Рагнарок е поредният филм в поредицата на Марвел, в който пропагандата надминава границата. Очакваше се да гледаме филм за Тор и за края на един свят, а вместо това ни предложиха евтина комедийка за Хълк.

Първо ще обърна внимание на нещата, които изобщо нямаха място във филма.

Хуморът. Асгард среща своя апокалипсис, демоните достигат върховната си мощ, всяко божество трябва да покаже, че е достойно да живее, и една цяла ера свършва… а през това време Тор пуска шегички. Убивай чрез смях – вечната стратегия за унищожение на ценности, която работи при всяка ситуация. Повърхностният хумор няма място там, където животът и смъртта се срещат в най-висшата си битка, за да решат бъдещето на света.

Хълк. Какво изобщо правеше Хълк във филма е въпрос с повишена трудност, но защо участваше повече от главните герои вече е неразрешима загадка. Докато светът му умира, Тор се посвещава на приятелството си с Банър? Не мисля. Но след като създателите изгубиха около час от времето ни с Хълк в Сакаар, те имаха наглостта дори да го пренесат в Асгард. Повярвайте ми, голямо зелено чудовище определено не присъства на Рагнарок. Ако ми посочите руната, която означава „Хълк” в скандинавските писания, ще можете да ме опровергаете, но се съмнявам, че ще я намерите.

Сакаар. Докато великият Асгард умира, ние прекарваме времето си на планетата на буклука. Естествено. Тор показваше мускули и подновяваше приятелства, а Локи завързваше нови и пиеше коктейли. Около час ни занимаваха с безмислена битка на Тор и Хълк, противността на една никоя и скучните схеми на един робовладелец… ще повторя, на планетата на боклука. Асгард със сигурност получи по-малко време от нея.

Скърдж. Видяхме още една версия на мотива „цял живот бях червей, но накрая се жертвах за колектива“. Този сюжет и без друго е ужасен, но в тук беше представен по изключително бездарен начин. Да умреш като „герой” е най-лесното нещо спрямо обществените стандарти. Има значение само дали можеш да живееш като герой.

А сега да направим списък и на нещата, които бяха унизени.

Скандинавската култура. Ако тези сюжети и тези шеги бяха използвани в произволен екшън филм, нямаше да има проблем, защото нямаше да разрушават нищо. Само че тук те са използвани срещу една от най-висшите цивилизации на земята, която се е гордяла със силата си и се е борила за прогрес. Изборът не е случаен, разбира се, защото всяко доказателство за достойнството на човешката раса, трябва да бъде унищожено. Филмът „Тор” е пореден пример за пренаписване на историята, така че гордостта и величието да бъдат изтрити и да се заменят с повърхностност и малоценност.

Богинята на смъртта. Това ли беше Хела? „Хвърлям мечове и имам армия от мъртъвци.” Това не я прави най-силното и опасно божество в света. Хипотетично, Хела имаше огромна мощ, но за сметка на това ѝ липсваше нещо друго – характер. Целият ѝ образ се градеше на предпоставката, че е зла. Тя нямаше мотиви за действията си или каквото и да е качество, което да я отличава от всеки друг суперзлодей. Също, за нея беше върховно изпитание да избие неколкостотин мирни граждани на Асгард и въобще не ѝ остана време да помисли за завладяване на цялата вселена. Божествата на смъртта със сигурност имат индивидуалност и себеуважение.

Суртур. Поредният митичен злодей, който не успя да си намери по-полезно занимание от това да слуша шегите на Тор. Съществото, което беше достатъчно могъщо да унищожи Асгард, бе загубило всяко уважение от страна на зрителите още в първата сцена.

Валкириите. Валкириите са могъщи създания, върховни войни и символ на женственост и чистота. А тук имахме една мъжкарана алкохоличка, която се бе отрекла от света си и се бе посветила на собственото си разлагане. И освен това расовата толератност надмина твърде приемливите си стойности, защото валкириите не са чернокожи. Можете да попитате Один. Абсурдно е това да бъде един от водещите воини за спасението на Асгард, той заслужава по-добро.

Асгард. Домът на боговете, най-могъщото и свято място, беше населен спредимно от треперещи безполезни хорица, които само се чудеха как да се скрият от Хела. Подобно на всички филми на Марвел, и тук обикновените хора бяха безпомощни слабаци, които биха умрели при първото изпитание, ако супергероят не се намеси.  Асгард поне получи много по-достоен край от Земята в който и да е филм.

Рагнарок. Когато Асгард се сриваше, най-накрая  видяхме сцена на тотално величие и закономерен край. И точно тогава някакво грозно безмозъчно извънземно прави шега?!!! Що за наглост е това да му позволиш да говори, докато един висш свят среща съдбата си? Що за опетняване на историята беше това, че то коментира случващото се? Това същество, а и доста други, изобщо не беше достойно да стане свидетел на тази картина. И фактът, че всички участващи в създаването на филма са се съгласили на заснемането на тази сцена, е повече от притеснителен. Когато съвършенството се срутва под собствената си тежест, живият може само да замълчи. Накрая Тор седна на футуристичното си тронче и поведе народа си към бъдещето. Но е твърде малко вероятно на това бъдеще да донесе нещо различно от посредственост и деградация.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.