Има ли личността джендър?

Първо да изясним какво е джендър. На български понятието може да се преведе като „социален пол“. Биологичните полове са два и са предопределени, това е ясно. Със социалния пол обаче нещата стоят по по-различен начин.

Джендърът е обвързан с поведенческите модели, които се приписват на определена група. „Аз съм жена.“  е пол, „Аз съм жена – следователно нося рокли и стоя край печката.“ е социален пол. Идеята всеки сам да определя джендъра си е идеята, че това какъв си, не определя кой си. А най-естественото нещо е личността сама да дефинира себе си.

Подсъзнателно хората разделят всички дейности и неща на мъжки и женски, макар в повечето случаи това да не е така.  Мъжете гледат футбол, жените четат модни списания, розовото е цвят за момичета, синьото е за момчета и така нататък. Мисля, че не е твърде трудно да се досетим, че цветовете нямат пол. Но поради истеричната нужда на хората от конформизъм, те приемат, че масовият случай е правилен, а изключенията са погрешни. Социалните норми осъждат отклоненията в абсолютно всички сфери, а не само в тази на джендъра, и различните винаги биват заклеймявани.

Социалният пол се определя от това как самия ти възприемаш себе си. Той не е обвързан с биологичния, нито пък с обществените представи за пола. Както и всичко останало, това е нещо, което индивидът решава сам. Да, статистически погледнато шанса една жена да облече рокля е много по-голям, отколкото един хетеросексуален мъж просто да отиде на работа с токчета, защото тази сутрин идеята му се е сторила приятна. Но личността не подлежи на статистика и може да прави каквото си иска.

Разбира се, споровете около джендъра отново завършиха с жалкарщина и от двете страни – едните, които се ужасени, че ще трябва да обяснят на децата си, че те имат избор в живота, и вярват, че пола им го пише в конституцията и другите, които се оплакват, че женското човече на вратата на тоалетните било с пола. Това са обществени тоалетни. Те са създадени заради нуждата на масите. Никой не може да очаква обществото да задоволява собственото му себеизразяване. Това е малоумно и би следвало да е под нивото на всеки човек. Освен това тоалетните са разделени на базата на биологичния пол, а не на джендъра. И да, да имаш и на двете врати зелени човечета, едното с пенис, а другото с вагина, също е малоумно.

Проблемът с джендъра се задълбочава и от това, че на никой не му е ясно какво точно означава той, включително и на тези, които са въвели термина. Понятието „флуиден джендър“ е абсурдно. По своята същност самоопределянето на социалния пол не може да бъде нещо подвижно. То е като да кажеш днес съм комунист, утре демократ, а след това фашист. Или пък да си осиновиш дете, след една седмица да го върнеш в дома за сираци, а след още един месец да го осиновиш отново. Има решения, които се променят често, като това какво ти се яде или коя ти е любимата песен. Но джендърът не е сред тях. Човек трябва да има ясни позиции за собствената си идентичност и да ги отстоява достойно. Останалото са лигавщини. Ако един човек смята, че докато дъвче тютюн и сече дърва е мъж, а след това, когато седне да чете приказка на детето си е жена, а после, когато си пусне екшън отново става мъж, то той се нуждае от професионална помощ. Такива нива на простащина са силно тревожни.

Притеснителна е и идеята, че може да има десетки джендъри. Не всяка приумица е отделен джендър. Няма отделен социален пол за хора, които обичат да правят секс, докато навън вали. Засега. Но както е тръгнало, може и да се появи. Джендърите по всяка вероятност са едноцифрено число. Всякакво друго твърдение просто е несериозно.

Но при цялата драма, която се разигра в България около джендъра напоследък, трябва да си зададем и един много важен въпрос. На кого му пука? За мен е загадка как на хората им остава време да сменят собствения си джендър, камо ли пък да разсъждават за този на околните. Същността на един човек не се определя от джендъра му. Всъщност той не казва почти нищо за него. Никой не решава, че е намерил себе си, защото е сменил цвета на косата си.

Можем ли сами да определяме социалния си пол? Да, можем. Или поне някои от нас. Има ли личността джендър? Да, има, но за разлика от колективистите, тя има и всичко останало.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.