Комунизмът никога не е падал

Искам да ви успокоя всички тези, които все още се жалват, че през комунизма е било по-хубаво, и искат той да се върне. Комунизмът никога не е падал. Дори днес той е по-глобален и по-силен от всякога.

Е, разбира се, сложиха му ново име, Демокрация, но иначе преструвката нямаше да подейства толкова лесно. Те дори използваха доводи като частна собственост и многопарийна система, за да убедят хората, че промяната се е случила. Само че това е просто лека маскировка. Общественият морал и крайната цел си остават напълно същите.

Върл капитализъм и прекален индивидуализъм – това са проблемите на съвременния свят според някои. А междувременно, всяка голяма корпорация се влачи в краката на обществото с полезните си кампании и трепери в ъгъла да не обиди някого. Ако някоя проста лигла се засегне от „расистко” или „сексистко” послание в реклама и се оплаче в някоя медия, целият свят ще скочи срещу корпорацията. Ето кой владее света в действителност – този, който може да се изкара най-голямата жертва.

Отделните хора също прекарват дните си в чудене с кого още да се самоотъждествят. В редките си случаи на употреба, думата „аз” винаги е следвана от групова принадлежност, било то пол, раса, сексуална ориентация, вероизповедание или музикален стил. Но като цяло тя вече почти не се използва. Сега всеки се говори за себе си чрез свещеното ние.

Ценностната система на комунизма е непокътната. Диктатурата на масата е точно тук пред очите ви.

Неспособният е равен на способният. Този, който произвежда,  е длъжен на този, който има нужди. Днес, в медиите непрекъснато се пропагандира, че има неравенство и то трябва да бъде премахнато от „привилегированите”. Но на никого не му хрумва, че тези, които стоят по-долу по каквато и да е причина, сами трябва да се изкачат нагоре. Обществото обаче не насърчава никого да бъде по-добър. Вместо това, то е решило да взима от силния и да дава на безпомощния. В момента този, който създава, плаща, а този, който не създава, получава. Само на мен ли ми се струва логично да е обратното?

Колективът е добро, индивидът е зло. Това, което казва мнозинството, е винаги правилно. Съществуването на многото е приоритет пред животът на единиците. Човекът няма право на собствени цели, които заплашват оцеляването на обществото. Само че всяка амбиция за прогрес застрашава удобното статукво на тълпата. След като дъхът на личността носи смърт на всеки затвор, а обществото е ръждива клетка висяща в небитието, то няма как да ѝ позволи да диша.

Всичко се върши в името на общото благо. Обществото е бог. Този, който върши нещо за себе си, е зъл. Но, ако извърши нещо за другите, е герой, особено ако тази постъпка включва отричане на Аз-а и възпрепятстване на развитието на Вселената. Около кого се върти света? Около болните, бедните, пенсионерите, инвалидите, малцинствата. Слабите, слабите, слабите. Обществото дава права на всички, освен на силния и способния. Тук обаче не е сгрешило, на него не му трябват. Силната личност има великодушието и щедростта да помогне на тези в беда, но само ако те ще използват тази помощ, за да надградят себе си и да създават прогрес на свой ред.

Комунизмът – това сте вие. Така че не се притеснявайте, той е тук.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.