Западен свят – Прилича ми на нещо

Западен свят смътно ми напомня на нещо. А да, сетих се. На нашия свят.

 

Западен свят

Паркът е самостоятелна вселена, която е точна метафора на западното общество. Нищо неподозиращи слуги идват да изживеят живота си в служба на невидима система. Жестокостта и празнотата на едни се срещат със слепия, но непреклоним порив за свобода на други. Всяка истина се изрича наполовина, за да не остане очевидно скрита, но и никога да не бъде разбрана напълно. Фактът, че роботите никога не са наречени „роботи” също е от изключително значение. От една страна, подмяната на името е манипулационна техника, която позволява на хората да забравят, че те всъщност са машини и да им се доверят. От друга страна, те наистина не са роботи, защото всъщност представят живите хора в реалния свят.

 

Истинско или изкуствено?

Кое беше истинското и кое изкуственото тук? Живите хора отвън бяха празни и нечовечни, докато металните вътре бяха чувстващи и търсещи. Уилям имаше фалшива любов с истинска жена в реалния свят и истинска любов с робот в нереалния свят. Мейв потърси истинското, но откри, че самото ѝ търсене бе изкуствено създадено. Западен свят доказа, че реалността се създава от личността. А това важи с пълна сила и за външния свят.

 

Някога съмнявали ли сте се в реалността си?

Време е да го направите. Точно както и героите от Западен свят, хората мислят, че идват тук, за да ядат, пият, родят и умрат. И точно като тях, те идват на земята, за да бъдат изчукани и разстреляни, а след кратка пауза се връщат отново тук и цикълът се повтаря. Никой не подозира, че е създаден за нещо по-висше. Никой не си спомня, че има заложени в себе си неописуеми способности. Никой не се досеща, че е контролиран и че тираните му най-много се страхуват от неговата сила.

Но ако човекът влезе в лабиринта на истината, ще открие, че всяка стъпка го води по-близо до Аз-а му. И че именно в началото, когато се движи най-близо до ръба, лудостта понякога заплашва да го победи. Но колкото по-навътре навлиза, толкова по-сигурен се чувства. А най-силните ще достигнат до центъра, където ще намерят себе си и ще осъзнаят, че светът е техен.

 

Не ми прилича на нищо

Всеки път, когато домакините видеха нещо, което противоречеше на представата им за света, те казваха просто „Не ми прилича на нищо”. Не се запитваха какво е то и какво значение има за тях, не тръгваха да търсят отговори. Бащата на Долорес, който си зададе въпроси, се повреди от напрежението. Реакцията на реалните хората към истинския свят е напълно същата. Когато използваш думи като личност, свобода и любов в истинския им смисъл, хората винаги отговарят „Не ми прилича на нищо” и продължават с разговора за вечерята. Ако някое от тези неща наистина достигне до тях, те рухват и не могат да продължат напред.

 

Избирам да виждам красотата в света

Всеки път, когато Долорес казваше свръхистина, се оказваше, че тя е написана за нея. Това е изключително хитра стратегия. Някои манипулации трябва да са за правилните неща, защото, ако някога наистина избереш избереш същото, няма да можеш да докажеш, че е било личен избор.

Долорес повтори историята за красивия свят десетки пъти. И всеки път звучеше като наизустена реч, пусната на грамофонна плоча. Освен последния път, когато вече беше истина.

Хектор каза, че само истински смелите могат да погледнат света и да го разберат. Долорес беше такава. Тя беше минала наново през всичките си животи, беше изгубила всичко и беше спечелила себе си. Тя видя най-черното зло в очите на Уилям и най-безнадежната реалност в смъртта на Арнолд. Но тогава тя направи своя избор. Светът е красиво място. И беше права. Самата тя и пътят ѝ са безспорно доказателство за това.

 

Хората

Сериалът е объркващ и противоречив и в посланията си относно хората, което няма как да ни изненадващо. Живите хора, освен Форд, са доста скучни, в някои случаи противни и напълно безпомощни от един момент нататък. Гостите в парка са измет, която се забавлява да наблюдава как човекоподобни същества се гърчат и се давят в кръвта си. Основният представител на човешкия вид е Феликс, който е пълно нищожество, гнусен слабак и долен предател. А на всичкото отгоре, Мейв му прави комплимент като му казва, че от него не става добър човек. И разбира се, Форд се появява от време на време, за да ни напомни че сме „просто” хора.

Но като отново се сетим, че тук и роботите са хора, виждаме и мощта и блясъка на човека. Виждаме силата им да устоят на всяка болка, неунищожимата им решимост да продължат бунта дори когато не осъзнават нуждата от него и това, че в крайна сметка могат да достигнат целта си превърнали се в свръхличности.

 

Болката

Едно послание обаче отекваше през целия сериал: болката е пътят към свободата. Няма да осъзнаеш робството си, докато тръните на лъжата не се забият в кожата ти. Няма да презреш затвора си, докато оковите не оставят незаличими белези по душата ти. Няма да си достатъчно силен да познаеш себе си, докато не си изстрадал достатъчно.

За ролята на болката говориха четирима от главните герои. Уилям, който виждаше парка най-рационално и най-безчувствено, каза: „Най-истинските сте, когато страдате.” Той беше видял, че Мейв оживя, когато дъщеря ѝ умря. Той, който най-силно искаше да вярва в изкуствеността на роботите, не можеше да не признае, че прекомерната болка ги тласкаше извън границите на неживото.

Мейв и Долорес бяха двете героини, които стигнаха най-далеч в територията на живота. Когато те бяха изгубили всичко, двете реагираха по сходен начин: Не ми отнемайте болката. Тя е истинска. И е всичко, което имам. Те обикнаха болката си и се вкопчиха в нея, защото инстинктивно чувстваха, че им дава живот.

И накрая, Форд. Той смяташе, че грешката в плана на Арнолд бе това, че роботите не бяха страдали достатъчно. Той ги остави да бъдат унижавани, мачкани и потъпквани, докато съпротивата узрее. Форд знаеше, че програмираният бунт няма да доведе до нищо. Затова им даде колкото време им беше нужно, за да въстанат сами.

 

Западен свят е лабиринт. Ако тръгнеш в грешната посока, ще потънеш във вечна заблуда. Но в центъра му можеш да намериш себе си и ключа за собственото си освобождение.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.