„Новата ти“ на Преслава – обръщение от Земята към човечеството

Наивниците смятат, че в тази песен става въпрос за жена, която пее на мъжа си, възмутена, че той си е намерил друга. Но това съвсем не е така. Всъщност Преслава умело вплита комерсиалния пласт, за да направи проекта по-популярен, но той носи дълбок духовен смисъл. „Новата ти“ е песен, в която Земята се обърща към човека, изразявайки болката си от факта, че в последните десетилетия той се е отдал изцяло на диктатутарата на низшия светъл спектър.

Песента започва със смях, който разкрива абсурда на съвременната действителност. Демокрация, бременни хора, равноправие, съчувствие. Въобще твърде много шеги се изговориха в последно време. Но да видим какви мотиви се крият в текста:

Тази ли е новата ти, за която чух?
Да не би да си дрогиран, че я водиш тук?

Тук Земята говори за новата Система. Края на диктата на тъмния спектър е настъпил и логично се очаква развитие, но вместо това човекът избира да се плицика в помията на светлия.  Лирическата героиня се пита дали той не е дрогиран, защото никое разумно същество не би довело тази система в нашия свят.

Да не би да ми е малко в раните солта?
От това какво по-жалко можеш в любовта?

Да, не ѝ е малко. Политически войни, религии, стени, разделящи света, реки, обречени  да служат на посредствеността. Солта в раните на Земята определено е достатъчно. Но светлите успяха да надминат дори тези мизерии. Лирическият аз с право пита какво по-жалко може да се направи в любовта, тъй като светлите властват, наричайки всяка слабост любов. Да казваш, че мрънкането и въздигането на колектива над личността са любов, е най-долното нещо, което можеш да направиш.

Да ти честитя ли? Че те има тя ли?
Да не би да си дрогиран? Не разбирам в нея какво видя.

Човекът очаква да бъде поздравен за това, че е постигнал духовната смърт. Той непрестанно се хвали, наричайки самоубийството си прогрес. Той се гордее, че ще се слее с машините, щастлив е, че извъземните са по-умни от него, радва се, че децата му ще се раждат в епруветки. Но Земята е още жива и тя не може да му честити това, че е роб на лъжите си. Земята е величие, красота, свобода, любов, абсолют, същност. Така че какво е видял човекът в Системата си остава напълно неразбираемо.

Да я поздравя ли? Чуй ме полудя ли?!
Иде ми да я убия, отведи я. Черна ми е тя.

Въпросът е риторичен. Човекът отдавна е изгубил и душата, и разсъдъка си. Нито едно същество не би проектирало собственото си самоунищожение. Но човекът го направи. Тук обаче повече интерес предизвиква втория ред и особено последното изречение. Лирическата героиня казва „Черна ми е тя.“ , но това е скрита метафора. Бялата диктатура е наречена черна, за да се осмисли символиката правилно и хората да разберат, че низшия светъл спектър е не по-малко опасен от низшия тъмен. В клипа има скрит знак за това, тъй като новата любовница не е черна, а руса. Преслава е тази с черната коса.

В теб не мога да открия онзи от преди.
Радвай се, обичай си я, но тук не я води.

Планетата ни отчаяно търси истинския човек, който е верен на себе си. Живия, силния, повелителят на стихиите, неумолимия. Свръхчовека, воина, гордия потомък на атлантите, индивида. Тя помни очите му, помни Вселената, взривяваща се в погледа му. Тя знае, че съвременния човек е слязъл от трона си и пълзи в ъгъла, неспособен да се завърне.
Радвай се, обичай си я, яж цветни бонбонки, смей се с тълпата, носи розови очила. Плъзгай се по повърхността в забвение. Но тук не я води. Тук, където още се чува тътена в недрата ми, където още се усеща мощта на духа ми, където още гори черния огън на любовта ми. Тук обичат безмилостни изгреви и непрогледен мрак. Тук няма място за компромиси.

Всеки, който те познава, с мен ще я сравни.
Ще се чуди как с такава ти ме замени.

Да, човеко, аз, който те познавам, се чудя как с такава ти я замени. Вселената ти, земята ти, душата ти. Ти предаде всичко заради Системата. А сравнение не може да има. Какво е празнотата пред живота и смъртта, сплели кървящите си пръсти?

Знаеш, че твоето тяло, с моето съвпада изцяло.
Всяка извивка по мене, още ти действа на тебе.

Накрая Земята припомня на човека, че си принадлежат взаимно. Всички светли проповедници, които ни учат да се отречем от тялото си, са врагове на човечеството. И ако имаме смелостта да я посрещнем, всяка една извивка от Земната гръд ще отекне дълбоко в сърцето ни.

„Новата ти“ има какво да каже на света. Чуйте го.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.