Предателите на човечеството – най-долните същества

Унищожение, умерено съществуване, слабост, посредственост, отдалечаване от човешката същност. Някои от по-наивните ще допуснат, че човечеството намира тези неща за притеснителни. Всъщност обаче то изпитва само един вид страх – страхът от величие.

Непрекъснато срещам хора, които се тревожат, че човечеството е прекалено велико. Те са ужасени от силата на човека, а мисълта, че личността сама определя съдбата си, ги кара да пищят. Мой дълг е да успокоя всички тези хора. Драги видоотстъпници, не се тревожете. Човечеството е велико, но вие не сте част от това величие. Вие не сте част от човечеството.

Боговете са по-могъщи от нас. Това проповядва всеки един човек. Дори и да не вярва в религиозните богове, почти всеки е склонен да приеме, че ако да би имало такива, то те биха били по-силни от хората. Смехотворно. Когато един бог се появи и пожелае да бъде владетелят на Вселената, Човекът може да отговори само едно – „Съжалявам, мястото вече е заето.“

Престанете да пълзите в краката на богове, които дори нямат благопрличието да имат крака. Гнусно е, нелепо е, жалко е. Този свят е наш. Ние живеем и умираме за него. Ние го съграждаме и рушим. Ние го обичаме. Тук властва нашата любов и тази на света ни. Ничия друга.

Във всяка представа за извънземна раса, пришълците винаги са по-напреднали от нас. Те задължително са по-умни, по-развити, по-висши създания. Що за глупост?  Колко точно ниско трябва да е самочувствието на едно човекоподобие, за да вярва, че е най-нисшата хуманоидна раса във Вселената?! Дори чисто статистически това е откровено малоумно твърдение.

Напоследък стана все по-модерно да се възхищаваме и на превъзходството на машините. Те са мъртви, но пък смятат по-добре от нас. Е, хората имат приоритети. Наречете ме абсолютист, но аз избирам да вярвам, че когато нарисуваш очички и уста на един тостер, той пак си остава под нивото на всеки човек.

Видът ни бива унижаван постоянно и по всякакви начини. Нещо повече. Предателите празнуват това унижение. Те с радост приемат всемогъщи духове да управляват живота им. Чувстват се добре от това да бъдат дребни пред мощта на боговете. Благодарни са, че са прашинка в бурите на съдбата. Посрещат на колене кацащите летящи чинии и се чудят как извъземните са решили да ни направят такава голяма услуга, че да ни завземат. Усмихват се блаженно, когато им се каже, че ще бъдат принудени да станат киборзи, за да не ги изместят машините. Разтапят се от сладост, шептейки мантрата, че човекът не е нужен на Земята.

Добре, дребни мижитурки. Откажете се от човечеството, щом това искате. Предайте природата си, загърбете същността си. Но не си позволявайте да опетнявате тази същност с лъжите си. Човечеството е велико. Човечеството е любов. И човечеството е абсолют, независимо дали ви харесва.

Share This:

3 thoughts on “Предателите на човечеството – най-долните същества

  • април 7, 2018 at 12:25 pm
    Permalink

    Имам един въпрос. Ако аз не съществувах щеше ли да съществува света?

    Reply
    • април 7, 2018 at 2:57 pm
      Permalink

      Да. Ако ти не съществуваш, няма да съществува и твоя вътрешен свят. Но външния свят продължава да бъде там, тъй като всяко нещо съществува само по себе си.

      Reply
      • април 9, 2018 at 1:54 pm
        Permalink

        Къде свършва вътрешния и къде започва външния свят. Истината е че няма разлика между двата. Ако не съществуваш не може да възприемаш.

        Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.