Има ли дискриминация срещу жените? А трябва ли да има?

Жените не са дискриминирани. Изобщо в съвременния западен свят. И почти никак в миналото и в консервативните общества.

Няма способна жена, която да не е успяла в начинанията си. Талантливият и решителен човек ще се пребори за целите си, дори и целият свят да стои срещу него. Една бездарна слабачка не трябва да се бърка с жена, която не е успяла поради дискриминация.

В миналото мъжете са били по-успешни в общия смисъл. Но те са успявали в точно определени неща. Това, че не носиш титлата крал, или че не всеки знае името ти, не значи, че не си постигнал съвършенство в живота си.

В науката, изкуството и политиката успелите мъже са повече. Но нещата не се измерват в количество, а в качество. Нобеловите лауреати са предимно мъже, но първият човек, който е спечелил две е Мария Кюри и тези факти не намаляват значимостта на постижението на никого. Жени като Амелия Еърхарт, Елинор Рузвелт, Маргарет Мичъл, Айн Ранд и Жана Д’Арк показват както че жените са толкова способни колкото и мъжете, така и че няма дискриминация.

Колкото до съвремието – в западно общество хленчето срещу дискриминацията е абсурдна. Проверете от какъв пол са председателката на Международния Валутен Фонд, канцлерът на Германия, министър-председателката на Великобритания, доскорошната председателка на Федералния Резерв. Дори тези, които искат най-буквални доказателства могат да ги намерят. И по принцип всяка жена, която притежава качества и не признава поражения, се реализира във всяка една област.

В настоящето, заради манията по равенство на половете, за жените е по-лесно да напреднат в кариерата, дори да не го заслужават. Колко точно обидно трябва да е за жените да се въвеждат квоти за тяхното участие в институции. Ако получиш повишение по този начин, какво друго ти остава освен да си кажеш: „Е, явно не мога да се издигна с талант, затова трябваше други хора да ме избутат напред чрез квоти.” Никой със себеуважение не би приел такава победа.

В този проблем важното не е какво е станало, а защо е станало. И тук е редно да си отговорим на въпроса: Кой е виновен за изоставането на жените? Жокер: Не са мъжете.

Преди хиляди години единият пол се е съгласил да стане слабият, потъпкваният и служещият. Милиони представители на същия пол са дали съгласието си за това през вековете. Никой не може да бъде поробен против волята си. Тиранинът може да стои с меч над теб, но актът на свеждането на глава винаги е личен избор.

В Саудитска Арабия на жените не било позволено да шофират. Ако те масово застанат зад желанието си да карат кола, нима някой ще може да им каже нещо? Не, разбира се. Но когато някоя се опълчи срещу обществото и наруши правилата, ще бъде екзекутирана и първия камък ще хвърли именно жена.

Силната жена не трябва да плаща заради страха и назадничавостта на останалите. Но по-същата логика слабите страхливи жени не трябва да се облагодетелстват незаслужено от смелостта на свободолюбивите и непреклонните.

Всеки роб, който не се е преборил сам за свободата си, налага своята диктатура в последствие. В историята няма нито едно изключение от това правило. В момента силните жени осъзнават равенството си с мъжете и се състезават с тях в честна битка. Слабите жени надават вик до небесата, че белият мъж е демон, който трябва да плати за вековното си господство.

Не, жените не трябва да бъдат дискриминирани. Но слабаците трябва. При жените, както и при мъжете, единственото, което има значение за успеха, е волята.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.