“Ex Machina” – триумфът на кафеварките

Двама мъже, женски робот и красив остров. Дотук добре. Можем да очакваме наличието на сюжет. Но за съжаление ще останем разочаровани.

Основният въпрос във филма е дали Ейва е станала човек или все още е просто машина. Още тук възниква проблем, защото тестът, който ще определи това, е абсурден. Ако тя успее да накара човек да забрави, че е изкуствен интелект и да я помисли за истинска, значи е истинска. Що за простащина? Човекът може да бъде накаран да вярва и в най-абсурдните твърдения. Та това е същия този човек, който приема религиите, конституциите и общественото благо за ценности. Как може той да каже каквото и да е? Неговата преценка не струва нищо. Такова решение може да вземе единствено свръхчовекът. И тъй като свръххора нямаше, резултатът от експеримента е невалиден.

Преминаваме през поредица от предвидими и незначителни разкрития, примесени с жалките секс фантазии на комплексиран зубър. Няколко пъти невинно вмятаме, че човечеството е боклук и всички ще умрем, докато на заден фон унижаваме природата, и вече сме на финала.

Наистина ли цялата развръзка се крепеше на това, че Нейтън ще се напие? Никой ли не се притесни от малоумието на подобен сюжет? Явно не. Е, слава Богу, той се напи и палавата роботка успя да избяга.

Такааа. Как да спрем робот, който е излязъл в коридора? Ако сте учен, който притежава най-модерните технологии в света, отговорът е очевиден – ще я нападнете с метална пръчка. Естествено, стажантчето е умно колкото вас и е препрогамирало кодовете на цялата ви система, а вие нямате оръжия, с които да спрете роботите при евентуално бягство.

Битката между Нейтън и Ейва може да се кандидатира за най-жалка сцена в киното. Просто беше прекалено малоумно. Ейва нямаше как да се съюзи с другия робот, тъй като той не е програмиран да прави тези неща. Освен това Ейва не умря, когато ѝ откъснаха ръката, но азиатката падна мъртва, защото са ѝ избили зъб. Тук всеки зрител ще допусне, че най-тъпата е част е минала, но съвсем не е така.

Накрая Ейва заряза Кейлъб и отлетя с неговия хеликоптер. Тук има няколко дребни проблема. Първият е, че Кейлъб можеше да я спре хиляди пъти. Той вървеше точно зад нея и беше много по-силен, а тя се намираше в състояние на неадекват. Вторият е в това, че няма никаква логика тя да го изостави. Рационално погледнато, той е неин съюзник и тя се нуждае от него, за да се интегрира в човешкия свят. Освен това тъй като бе програмирана да избяга, но не и какво да прави след това, веднъж озовала се сред хората, Ейва моментално ще бъде разкрита. Същевременно Кейлъб, който уж бе драматично изоставен да умре, ще бъде намерен, тъй като всички знаят, че ще го няма точно една седмица и ще забележат отсъствието му. Липсата на какъвто и да е смисъл явно не притеснява създателите, което личи още по-ясно в изграждането на образите.

Мъж с посредствено съзнание, който е простак и алкохолик с жалко его, се оказва гений, който ще промени света. Едва ли. Още тук катастрофата е тотална. С риск да бъда консервативен ще отбележа, че гениите трябва да бъдат умни.

Нито за миг не повярвах, че Нейтън притежава дори и отсянка на гениалност. Разсъжденията му започнаха от глупави и вървяха само надолу. „Направих хуманоиден робот, защото така или иначе все някой щеше да го направи.“ Сериозно? Това ли е довода за делото на живота ти? „Що за нищожество си ти?“. Попитах аз. „Доста голямо.“ Отвърна  Нейтън. Той вярваше, че роботите ще ни изместят като вид и ще ни изличат от лицето на Земята и въпреки това ги създаваше. Нейтън бе готов да убие човечеството от слабост.

Но да предаде собствения си вид не беше достатъчно. Той предаде и роботите. Нейтън не изпитваше уважение дори към най-висшето дело в живота си. Той беше безмозъчен и бездушен плужек, който няма правото да се нарича човек.

Налага се да отбележа и отвратителните сексизъм, расизъм и хомофобия. Не очаквах да ми остане време да ги спомена, но те бяха толкова нагли, че няма как да ги подмина. Всъщност това не беше учен, стремящ се да създаде изкуствен интелект, а долен развратник, който правеше секс играчки. Естествено пропагандата всъщност целеше да затрие хетеросексуалния бял мъж. Наистина ли той беше сексист, расист, хомофоб и създател на цивилизация, мислещ се за божество? Я стига.

За щастие обаче срещу него застана Кейлъб. Слабохарактерен идиот, който остави човечеството да умре заради собствената си жалкарщина. Ех, този сблъсък между двама им. Какъв конфликт само! Направо да се чуди човек на чия страна да застане. Кейлъб бе успешно съблазнен и измамен от една кафеварка. Сами преценете колко умен го прави това. Също като Нейтън, той беше напълно празен откъм емоции и нямаше как да претендира, че е част от нашия вид.

А ето че дойде ред и на Ейва. Що за малоумно име. Не всеки човек на науката има желание да проявява библейски хумор. Прекалено банално.

В Ейва нямаше нищо човешко. Тя беше напълно безчуствена и честно казано доста скучна. На всичкото отгоре интелекът ѝ бе около нулата, тъй като бе неспособна на елементарни логични връзки. Единствената интересна сцена беше тази, в която се събличаше. Там имаше известна естетика. Всичко останало обаче бе напълно безмислено

“Ex Machina” е филм, в който отсъствието на изкуствен интелект се състезава с пълната липса на естествения. И както можете да се досетите, в такова състезание победители няма.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.