Отмъстителите: Война без край – Танос срещу раждането

За пореден път студиото на „Марвел“ ни предложи забавен и симпатичен екшън, който умъртви човечеството. Този път обаче бяха минати и всички рекорди по тъпота.

Започваме с кораба на Тор. Всички са мъртви, но някак си през цялото време Хълк е останал скрит и никой не подозира, че той не е на кораба. По някаква причина Локи е подменен и се държи напълно неадекватно. Той нито би предал синия камък толкова лесно, нито пък би опитал да наръга Танос с кинжал. Тези действия не отговарят на същността на Локи и сцените бяха абсурдно глупави. От друга страна Тор остава да лежи във взривяващ се кораб, а после експлозията го изхвърля в космоса за неопределен период от време, но в крайна сметка той е жив и му няма нищо. И на всичкото отгоре решава да се бие за бъдещето на Земята. Това е абсурдно. Всички, които някога е обичал, са мъртви. Асгард го няма. Народът на Асгард е избит пред очите му. Тор няма никаква причина да продължи. Той трябваше да умре на този кораб заедно с брат си. Това е единствения правилен развой на събитията. Нелепо е да се преструваме, че го вълнува половината население на Вселената, когато в тази вселена вече няма нищо негово.

Отиваме на Земята, където Тони Старк се чуди редно ли е да звънне на Капитан Америка, или е по-добре да остави света да умре, тъй като те двамата не си говорят. Докато решава тази тежка дилема, ние можем да хвърлим поглед към основната сюжетна линия.

Танос и Камъните на Безкрайността.

Тази история е откровено глупава. Танос унищожава светове от десетилетия, но внезапно решава, че точно сега ще намери камъните. Той би трябвало да ги е търсил много време и вече да е намерил поне половината. Не може да търсиш най-ценното нещо в света години наред и накрая в рамките на два дни да намериш и шестте. Освен това е повече от очевидно, че той не се нуждае от всички камъни, за да изтрие половината вселена. Само лилавия и червения са напълно достатъчни.

Танос иска да унищожи половината население от всяка една планета в космоса. Тогава защо единствено земляните се биха с него? Би следвало всички извъземни раси, които сме виждали до момента, да изпратят армиите си за последната битка. Логично е, че щом едно същество иска да разруши всичко останало, то целият свят се обединява, за да го спре. Не смятам, че Вселената се изчерпва с Тони Старк, Тор и Пазителите на галактиката. Смехотворно.

Но с развитието на сюжета се оказа, че безсмислиците едва сега започват.

 

През цялото време битката не беше равностойна. От самото начало беше ясно, че Танос трябва да победи. Във всички сблъсъци той не използваше камъните правилно, само за да може да удължим борбата изкуствено и да се престорим, че „нашите“ надделяват. Свръхсъщество с власт над пространството и реалността срещу робот и няколко човека с мечове и пистолети. Наистина равностоен конфликт. Единствено доктор Стрейндж можеше да бъде достоен противник, тъй като със своите способности да управлява реалността и пространството и имайки предвид, че носи зеления камък в себе си, на практика той имаше три камъка. Така че с помоща на останалите мога да допусна, че ще успеят да забавят Танос, макар той да имаше четири. Но идеята да го победят е абсурдна. Краят беше още по нелеп, когато Танос, вече притежаващ всички камъни, реши да спре летящата към тялото му брадва с… лазер. Можеше да върне времето, можеше да я превърне в пеперуда или самият той да стане прозрачен. Вместо това Танос каза „Ще стрелям светлинка и ще чакам да ме удари.“ Естествено.

Без никаква причина, Танос винаги оставяше живи онези, които е победил. Така те можеха да се завърнат и да го атакуват отново. Той не беше убил дори гигантското джудже – единственото създание, което може да създаде оръжие, способно да убие Танос. Или Танос е идиот, или сценаристите. И след като не е първото…

Наистина ли намерихме Камъка на Душата по средата на филма и оставихме този в главата на Вижън за накрая? Що за глупоооооост?! Не получихме обяснение за това как Гамора го е намерила и макар да ни показаха камъка, отново не ни показаха какви са силите му. Разбира се, когато отиде на Вормир, Танос случайно взе Гамора със себе си – единствения ключ в цялата Вселена, който можеше да му отвори вратата към Камъка на Душата.

Твърдеше се, че Танос е най-могъщето създание в света. Както видяхме обаче, това не е така. Защото във Вселената има нещо, което е по-силно дори от него. Ръкавицата на Танос. Най-мощните сили във Всемира, контролиращи всеки негов аспект, зависеха от една ръкавица. Върховно малоумие е, че Танос управляваше магията с пръстите си, а не с ума си, и че бе достатъчно просто да свалят камъните от ръката му, за да отнемат цялата му мощ.

Защо Доктор Стрейндж даде зеления камък на Танос? На него не му пука за Старк и е дал свещен обет да пази камъка. Стрейндж предаде най-голямата си ценност и обрече човечеството на смърт, рискувайки половината от хората, които познава, да умрат, за да спаси един никой. Това определено направи кандидатурата му за върховен враг на човечеството една от най-силните.

Защо пазихме Вижън жив? Гамора беше готова да умре, за да спаси света. Престорихме се, че Вижън също. Тогава защо просто не го убихме? Обяснение няма. Да, лигавите героичета винаги искат да предпазят всички, но за да оцелее Вижън, трябваше да умрат стотици хора, а той дори не принадлежи към нашия вид.

Воините на Танос бяха жалки и скучни. Добре че беше Мао да раздвижи нещата. С чудесните си умения и очарователната си способност да се гърчи, той успя да спечели одобрението ми.

В този филм имаше само две умни неща – края и философията на Танос.

Танос знаеше, че свръхпопулацията е проблем. Той беше дошъл, за да отправи едно простичко послание – „Не се сетихте да спрете да раждате, затова половината от вас трябва да умрат.“ Танос виждаше нуждата от решение и разбираше, че само той е способен да вземе такова . Единствен Танос успя да избере между индивидуалната любов и Вселената, защото само той заслужаваше да се изправи пред толкова велик избор. Танос беше жесток и безскрупулен, но противно на илюзиите, в които вярваха всички останали, всяка цел си има цена. И за да постигне своята, той загуби всичко. Танос извървя своя път и възстанови вселенския баланс, което го направи достоен за уважение. Той не беше обсебен от фантазии, а се стремеше да реши един напълно реален за Земята проблем като ѝ припомни, че човекът се размножава, целейки качество, а не количество. И не на последно място, той уби Вижън. Човечеството винаги ще му бъде благодарно за това.

А ето че стигнахме и финала. Най-после злодеят победи. Крайно време беше веднъж изходът от битката да е различен. Въпреки че отлагаха изкуствено триумфа му, все пак Танос постигна своето. Но се налага да попитам. Наистина ли беше буквално щракване на пръсти? Просто е… несериозно. А и драмата с разпадащите се герои е толкова изкуствена. Всички знаем, че ще ги съживите. Все пак посредствените са прекалено повърхностни, за да изпитат истинската загуба.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.