Походът на срама – представителна извадка на човечеството

Походът на срама е най-популярната сцена от „Игра на тронове“. И докато я гледа, човек неизбежно си задава един въпрос. Кой съм аз в тази ситуация?

Възможните позиции са три.

Хайспароуа и монахинята са анти-човека. Този, който иска да властва над свободните, съскайки заклинания за вина и срам. Убиецът на света, целящ да изсмуче живота от всички истинско.

От другата страна е Церсей Ланистър. Свръхчовека. Смелия, силния, непреклонния, свободния. Този, който върви гол и незащитен срещу мизерията и празнотата на останалите, готов да стигне до самия край.

А по средата са тълпите. Бездушните, безмозъчните, безгръбначните. Тези, които са само копия на самите себе си.

Това са трите същности, които човекът има свободата да бъде и, както винаги, зрителите избраха третото. Те нямат необходимото въображение, за да бъдат анти-човек и не притежават нито едно от качествата на свръхчовека. Така че остава тълпата. В тази сцена има само едно живо създание и обществото избра да се радва на страданието му.

Дори и да си най-големия враг на Церсей, дори да си я мразил цял живот, не можеш да паднеш дотам, че да изпитваш наслада от това как групата унижава индивида. Тук възниква и друг проблем. Също като онези, които я целеха с домати и я обиждаха, хората пред екраните решиха, че сега свръхчовекът е слаб и е правилния момент да го ударим. Но докато злорадвстаха от падението на Церсей, те пропуснаха факта, че това бе моментът на най-голямото ѝ величие.

Хората винаги се влачат в краката на своите убийци. Тук имаме двама жестоки герои и макар света да мрази както единия, така и другия, за върховен злодей не може да бъде обявен друг освен личността. Само този, чиито мечти са истински и има способността да обича. Защото съвременният човек е ръководен от един-единствен инстикт – инстинктът за самоунищожение.

Аз бях едно с Церсей. Правех всяка стъпка редом до нея, устремил поглед към заветната цел. Почувствах болката ѝ и занемях пред величието ѝ. Аз извървях Похода на срама и бих го изминал отново десетки пъти, защото в тази сцена, това е единствената достойна позиция.

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.