Арсен Венгер – Как слабостта потъпква идеалите

Арсен Венгер напуска Арсенал след 22 години в клуба. Той със сигурност оставя зад себе си много моменти на триумф и гордост. Но все пак,  след него остава чувство на горчивина. Защото той беше твърде слаб да запази всичко, което бе постигнал, и остави враговете му, които имаха по-нисши ценности, да се присмиват и да унижават неговите.

Арсен трябваше да се оттегли на върха. Трябваше да пусне това, което обичаше, в момента, в който е осъзнал, че никога повече няма да надгради предишния си успех. Вместо това той остана и започна да губи постижение след постижение, рекорд след рекорд. Седемнайсет поредни години достигане до осминафиналите на Шампионска лига. Двайсет и една поредни години завършване над Тотнъм във Висшата лига. Двайсет поредни години непобеждавани от Тотнъм и така нататък. От величието и славата остана само разочарование.

Арсен, разбира се, пострада и от твърде много предатели. В неговата футболна философия има чест, достойнство, кураж, преданост, красота. Ако някога беше погледнал към терена, щеше да забележи, че тези качества липсват у футболистите. Това не е изненадващо, тъй като, ако беше погледнал към света, щеше да забележи, че те липсват в съвременните хора по принцип.

Но Арсен трябваше да знае, че човек може да си позволи да е идеалист само когато е в състояние да се пребори за идеалите си. В противен случай, се превръща в поредното доказателство за тезата на врага. Унижението понасяно от човек със сигурност е твърде висока цена тогава, когато то засяга и идеалите му. Венгер се бори за тях с достойнство, но загуби без такова.

Разбира се, повечето от рекордите са си негово постижение и следователно са негови за рушене. Но той не искаше това, а допусна то да се случи.

Арсен заслужаваше славата си заради футболната си философия и отдадеността си на играта и отбора. Неговото име заслужено ще остане в историята на футбола. Но той също заслужава и да се оттегли без слава заради слабохарактерността си. Когато си можел да постигнеш всичко, а накрая си стигнал до там, че да те помолят да си тръгнеш, няма как да не е горчив край.

Колкото до Арсенал, трудно е да се предвиди какво следва. От Венгер, клубът наследява титлите, победите, радостта от играта и една много трудно изличима футболна култура. А също и разочарованието, унижението и безсилието. И все пак едно нещо от Венгер ще остане, въпреки че може би само защото няма как да бъде подобрено или развалено, Непобедимите от сезон 2003-2004.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.