Стига вече съчувствие

Стига съчувствие, стига състрадание. Достатъчно плакахме за онеправданите. Твърде много сълзи проляхме за бедните. Прекалено дълго съжалявахме болните. Подадохме ръка на неспособните много повече пъти, отколкото трябваше. Минахме всички граници в това да въздигаме слабите.

Да жалим тях, които са безмопомощни и се прекършват като вейки при първия ветрец. Да жалим, че нямат нищо, когато нищо не са поискали. Да ги подкрепяме, за да продължават да се влачат с още по-гротескни темпове.

Не. Аз няма да ви съжалявам. Когато в душата на човек с достойнство се зароди съжаление, то моментално добива формата на нещо по-висше – презрение. Когато видя един човек да пълзи, гледката ме отвращава толкова силно, че веднага се навеждам, за да го вдигна на крака. Но не го унижавам със съжалението си. Да ви презирам мога. Давам ви своето презрение. Но не искайте нищо по-низше. За живият е невъзможно да даде по-малко от това.

Силата е избор. Слабостта също. И аз няма да съчувствам на никого за това, че е роден свободен. Свободата е абсолют. На нея не може да се съчувства.  Силният познава същността на своя избора. Той е готов да бъде сам в света, да се бори с всички сили за реалността си и да жертва всичко, което има. Но слабият не приема последствията от своя избор. Той очаква други да създават света му, но и да получи място в него наравно с останалите. Това е така, защото паразитът е неспособен дори на падение. Той няма воля и всичките му действия са неволеви. „Аз пълзя.“ може да каже само силния, защото независимо как завършва, когато едно изречение започва с „Аз“, то винаги е достойно.

Човекът не предизвиква състрадание. Това прави само неговата сянка. Слабостта не заслужава състрадание, а силата не оставя място за него. Следователно то не може да съществува. Състраданието не помага на човека. То отравя душата му и покварява съзнанието, карайки го единствено да служи. Да помагаш на слабия да остане слаб не е милосърдие, а убийство. Да помагаш на хората, защото искаш, е градивно, но да го правиш от съжаление е чудовищно.

Не съжалявайте кокичетата за това, че телата на мъртвите войници смазват стеблата им. Те имат силата да понесат тежестта на историята.  Не съжалявайте топлите течения за това, че пресичат ледени океани. Те имат силата да останат верни на себе си. Не съжалявайте птиците за това, че бурите прекършват крилете им. Те имат силата да паднат с величие. Не съжалявайте човека за нищо. Той има силата да живее, а когато я изгуби, има смелостта да умре.

Аз избирам да бъда силен. Аз съм свободен и ще постигна света си на всяка цена. Аз ще вървя по пътя си, горд от всяка крачка. А ако падна, оставете ме да гния и ми се присмивайте. Това поне мога да разбера. Но не ми съчувствайте. Все пак сме хора.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.